5 янв. 2013 г., 00:26
30 мин за четене
Вечерята мина в дълги разговори и шеги - нещо, дотолкова одобрено от Кунтиг, домакинът на трапезата, че той самият се бе превърнал в най-дейния им привърженик. Мейвин се подсмихваше скромно от стола си напълно еднообразно и си личеше, че духом е другаде. Велклиг размахваше гарафите и пълнеше бокалите, лишавайки послушно чакащите слуги от задълженията им. Никой не отвори дума за отсъствието ù на обяда, за което можеше единствено да е благодарна. Всъщност тя бе уверена, че повечето, ако не и всичките от сегашните ù сътрапезници са наясно с взаимоотношенията ù с Хелиг и най-вече, че той бе главният виновник за хладното ù държание, в което стигаше и дотам да потъпква благородническия етикет. Елин предполагаше също, че този тлъст човек със сплетени зад темето коси и провиснали бузи, който сега почукваше със златноукрасен пръст по масата и вдигаше с благоговеене пълния бокал, не е чак толкова глупав и отлично знае, че честите идвания през последните две-три години не са породени единствено о ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация