След като се прибра обратно в Токио, Хироюки не спря да размишлява. Усещаше, че някъде или бъркаше или нещо чисто и просто се беше изплъзнало от полезрението му. А в този динамично променящ се свят това можеше да бъде крайно опасно. Спомни си и как навремето организацията го беше вербувала.
Хироюки в училище далеч не проявяваше интерес към всички предмети - напротив, интересуваше се от езици, икономика, чужди култури, плуване и бойни изкуства. И нищо друго.
Беше убедил един от преподавателите в доджото да му даде уроци, за да може по-бързо да се научи да се отбранява и да го прави с убеденост, че няма да го убият. Честно казано - нямаше време да учи карате или джудо, тъй като и двете отнемаха цели години, а той не разполагаше с толкова време в този момент, а оцеляването му беше поставено под въпрос. Въпросният преподавател беше чужденец и тъй като по него време, Хироюки не владееше добре английски, му беше малко трудно, но след по малко от два месеца той се запозна из основи със систем ...