След като се измъкна от хотела, Инг Юе се насочи към друга част, където беше скрил и останалите оръжия - трябваше да се добере до това място на всяка цена - не си правеше илюзии, че щеше да обезвреди всичките членове на охраната, пък и членовете на самия борд само с уакизашито. Беше почти немислимо. Колкото и тихо да се промъкваше - силата беше на тяхна страна. Хотелът беше притихнал в злокобно очакване - сякаш беше някаква обител на злото. Някакъв храм на мистериозността, пълен с мрачни и кървави тайни. Джиро се промъкваше невероятно тихо и спокойно. Изумителната му ловкост и професионализъм щяха да го насочат към правилното място, но наистина трябваше да внимава. Имаше твърде много неща, които беше напълно възможно да му беше приготвил Инг Юе.

В психологията на китайците идеалната стойка и поза беше извънредно важна за запазване на правилното положение на тялото. И точно това правеше впечатление на Джиро по отношение на Инг Юе. Дали пък Инг Юе не го беше поставил точно в тази ситуация съвсем целенасочено? Може би имаше някакъв много по-дълбок замисъл. Може би там някъде го дебнеше нещо скрито?

Все въпроси без отговор. Но Джиро знаеше със сигурност, че трябваше да се справи с останалата част от акционерите. Беше доста опасно да бъде напълно сам, но поне Бокузо може би щеше да отчете заслугите му повече по този начин. И тогава в съзнанието му проблесна една мисъл, която наистина го накара да се замисли - ами ако Инг Юе му беше позволил да премахне онези двамата - можеше да има и повече. Инг Юе сигурно би могъл да изпрати цяла армия по петите му. Но китаецът беше невероятно хитър и непроницаем. Да, непроницаемостта му беше толкова голяма, че дори самият Джиро се запита дали Инг Юе действително съществуваше - може би просто беше един от многобройните аватари на мегакорпорацията?

Имаше и още един момент - а именно дали тези членове на борда бяха наистина членове на борда?

Джиро се движеше безкрайно внимателно - почти като призрак, силно привързан към дадено място, което беше шансът му да съществува.

Струваше му се, че всеки момент отнякъде ще изкочи някой член на охраната в опит да го спипа. Но все още не се виждаше никой - той се движеше през мъртво пространство.

От информацията, която беше получил от заседанието, беше останал с впечатлението, че всички членове на борда щяха да прекарат нощта в същия хотел, а щом охраната не се виждаше никъде това само правеше отстъплението му само по-възможно.

Хотелът беше тих и спокоен, а Джиро допускаше и друго - може би самият Инг Юе имаше преки интереси със съакционерите. Може би токените вече не бяха чак толкова важни и съществени, а Инг Юе искаше да се бори за огромно господство вътре в самата мегакорпорация? Ами ако просто искаше да премахне самия борд и да установи еднолично управление? Джиро не беше чул да споменават името на Хироюки по време на заседанието, но на практика се беше убедил, че това име означава нещо голямо в мегакорпорацията - най-вероятно беше нейният председател или президент, и предвид факта, че Инг Юе беше председателят на самия борд - беше доста по-вероятно Хироюки да е президентът.

Съмняваше се, че на по-късното събрание на борда щяха да вземат под внимание онова, което им беше предложил - не защото не беше изключително брутално обиране на токените на последните останали глупаци, а поради простата причина, че имаше вероятност Инг Юе да играеше двойна или дори тройна игра.

Внезапно Джиро Чу лек шум - не беше нещо съществено, но все пак.

Беше стигнал до стаята на Чонгхан Хуа, който като цяло почти не се беше обадил на заседанието - беше време за разплата. Влезе и там китаецът наистина спеше. Беше относително висок, много набит и здрав, с широки рамене и невероятно татуирано тяло - все едно беше член на триадите. А може пък и действително да беше? Джиро се приближи незабелязано и брутално разряза гърлото му, след което го кастрира. И колкото и варварско да изглеждаше изхвърли мъжествеността му в тоалетната и пусна водата, която я отнесе в канализацията - всеки от тези съакционери можеше да създава наследници, подобно на семето на Яшимара. Не, Джиро беше чувал това от Бокузо и допускаше, че неговият шеф се притесняваше в това отношение. Това потомство растеше и утре или вдругиден щеше да търси сметка за своя родител. Това беше и планът на Тодака - той беше прозорлив и мислеше сигурно за триста години напред.

Само китайците мислеха напред с хиляди години, но може би японците по-внимателно изпипваха някои детайли в дългосрочен план.

Следващият в списъка беше Чао Чън. Тук Джиро имаше малко проблеми - не заради друго, а защото Чао Чън се опита да направи немислимото - да се защитава. Джиро го просна с удар в сънната артерия и направи същото, както със самия Чонгхан Хуа. Естествено беше абсолютно забранено на членовете на борда да водят някой друг със себе си, когато се случваше събрание на борда. Наказанието в подобен случай - беше метафизично изтриване, което беше завинаги. Така че никой и нищо не можеше да възстанови премахнатия ентитет в подобен случай.

По подобен начин се справи и с Донгхай Фа и Фу Хай. Трябваше разбира се да удуши Донгхай Фа с една възглавница преди да го простреля, а Фу Хай се беше опитал да се добере до някакъв твърд предмет, който да използва като оръжие. Но Джиро беше пречупил врата му без милост със специална техника. И за по-сигурно го беше намушкал два пъти с меча. Това най-накрая го убеди, че го беше изпратил на онзи свят.

Така Джиро приключи с изумителна лекота всички членове на борда. Малко по-късно влезе в поредната стая и застина - там стоеше самия Инг Юе и го очакваше напълно сам. Джиро осъзна, че нещата бяха много по-дълбоки, от това което предполагаше. Можеше само да гадае за скритите мотиви на китаеца - и все пак такива не можеше да няма. Явно подозренията му се потвърждаваха. А може би след малко Инг Юе се канеше да го убие? Или пък да вземе душата му?

Той си спомни невероятната тренировка Куджи-Ин, която служеше за постигане на множество цели като сила, хипноза, лекуване, телепатия и чиито корени, можеха да бъдат проследени далеч назад още в даоизма. Тя включваше специфични пози с ръцете, които трябваше да концентрират енергия в определени области на тялото и да я трансформират. Джиро беше използвал две от техниките й, за да се справи с вражеската намеса в собственото си съзнание. Едната техниките се казваше Джин и беше за разбиране мисълта на другите, другата техника се казваше Ретсу и целта й беше контрол над времето и пространството. Това явно беше объркало Инг Юе или поне му беше попречило да осъществи намеренията си. Тай-джуцу беше друго бойно изкуство, което влизаше в тренировките за нинджа и учеше на невероятно разбиране за същността на празнотата и откриването на истинската сила.

За част от секундата Джиро се поколеба дали просто да не го застреля от упор - пък да става каквото ще. Той вдигна машинално оръжието и натисна спусъка. Но нищо не се случи. Оръжието цъкаше на празно. Джиро онемя, но външно запази невероятно хладнокръвие - подобно на истински нинджа.

- Очаквах те - тихо му каза Инг Юе, - затвори вратата и седни.

Отиде и си наля вода от невероятно скъпа бутилка, изработена от чист планински кристал и обсипана с диаманти и златни орнаменти.

- Можеш ли да повярваш, че само това шише с вода струва цял един токен - тоест два милиона долара? Вярно е, че водата е с невероятно качество, а шишето, както сам виждаш е невероятно разкошно. Но все пак не е ли малко прекалено? - запита Инг Юе.

Той остави шишето, което беше с форма на баобаб - явно Инг Юе се забавляваше с природните форми, а родината на баобаба си беше Мадагаскар, който се намираше съвсем близо до района, в който оперираше Алиф в недалечното минало.

- Впечатлен съм от уменията ти - каза някак странно Инг Юе, - но трябва да знаеш, че аз ти позволих да премахнеш членовете на борда. На практика те бяха назначени от мен, след като предишните бяха премахнати.

Джиро малко се обърка.

- Но защо сте ги премахнали? - запита спокойно той.

Явно Инг Юе искрено се забавляваше. И все пак явно Джиро влизаше в плановете му.