След като се измъкна от хотела, Инг Юе се насочи към друга част, където беше скрил и останалите оръжия - трябваше да се добере до това място на всяка цена - не си правеше илюзии, че щеше да обезвреди всичките членове на охраната, пък и членовете на самия борд само с уакизашито. Беше почти немислимо. Колкото и тихо да се промъкваше - силата беше на тяхна страна. Хотелът беше притихнал в злокобно очакване - сякаш беше някаква обител на злото. Някакъв храм на мистериозността, пълен с мрачни и кървави тайни. Джиро се промъкваше невероятно тихо и спокойно. Изумителната му ловкост и професионализъм щяха да го насочат към правилното място, но наистина трябваше да внимава. Имаше твърде много неща, които беше напълно възможно да му беше приготвил Инг Юе.
В психологията на китайците идеалната стойка и поза беше извънредно важна за запазване на правилното положение на тялото. И точно това правеше впечатление на Джиро по отношение на Инг Юе. Дали пък Инг Юе не го беше поставил точно в тази ситуаци ...