Самият Со Сунг щеше да направи онова, което беше нужно, за да изпълни последната воля на своя ментор - човекът, който го беше измъкнал от безнадеждността и му беше дал живот. Да, отхвърленото му членство от страна на самия Сео Юн можеше да се разглежда като логично и донякъде предпазно действие - освен ако самият Сео Юн не чакаше бурята да утихне - както и най-вероятно беше. Никак не беше случайно, че той чудесно играеше ролята на жертва - а на практика беше може би един от основните печеливши в тази игра. Да, Сео Юн не беше Древен като Дак Хо и може би тук се криеше разковничето. Като цяло едва ли някой просто би се осмелил да оспори авторитета му предвид сегашните обстоятелства. Сео Юн знаеше също, че черните очила правеха дистанцията между него и подчинените му достатъчно голяма, за да не се повдигат излишни въпроси. Най-интересното беше, че в момента нямаше никакви други чистки или екзекуции - може би това също беше част от хитроумната стратегия на Сео Юн - тъй като Дак Хо имаше приживе благословията и на Гао Минг - макар и непряко. А дали пък Сео Юн не се страхуваше от Алиф? Или поне да обмисляше някакви мерки срещу евентуално покушение от негова страна върху самия себе си? Имаше обаче нещо друго, което Со Сунг нямаше как да пренебрегне - макар и конкуренти, той беше отдал нужното уважение на своя съперник - беше там, където трябваше да бъде, правейки онова, което трябваше да прави - и всичко това в добре обмислена игра на разпределение на властта.

Корейската мафия беше само един от основните лостове за влияние на Лейди Смърт и сега може би благоразположението й щеше да се прехвърли към Сео Юн, който щеше да концентрира още по-голяма и впечатляваща власт у себе си. Младите кангпае може би вече го гледаха като почти единствена алтернатива да ги отървеше от жалкото им съществуване по улиците на грамадния мегаполис Сеул, където мнозина умираха дори преди да бяха започнали да живеят.

От друга страна преди да се заемеше сериозно със проблема, Со Сунг мислеше да посети някакъв местен шаман, който да премахне прословутия шинбьонг, от който главата му щеше да се пръсне. Имаше нещо странно в начина, по който Алиф се беше опитал да манипулира ситуацията, която се беше разиграла - имаше нещо недоизказано и мистично. Алиф не беше Древен, но беше поставил Древните под закрилата на Гао Минг.

Со Сунг беше невероятно интелигентен и детективските му способности бяха невероятни.

- Ще открия дали Алиф наистина е виновен за смъртта на Дак Хо - каза той.

С течение на времето стана ясно, че толкова много неизвестни трябваше да бъдат обхванати по подходящ начин. Со Сунг беше почти сигурен, че по някакъв начин Алиф беше доловил или манипулирал аурата на самия Дак Хо - предателството беше повече от очевидно. Нямаше как обаче да не провери.

Сео Юн най-вероятно щеше да изчака преди да завладее окончателно структурите на Дак Хо - това устройваше и Лейди Смърт, която по този начин щеше да придобие още по-централизиран контрол върху корейската мафия.

Чин Хае беше избрал доста необичайно решение за себе си - мислеше да скъса с гангстерското поприще и да заживееше на село. Беше някаква селска община, която се наричаше Хадонг и беше разположена около река Сеомжин. Беше почти като в рая. Тук Чин Хае се приготви да чака самия Со Сунг или някой от останалите - дошъл за главата му. Беше се преоблякъл дори като селянин - така маскировката му беше достатъчно добра. Сутрин ходеше за риба, а вечер - се наслаждаваше на това място, където сякаш времето беше спряло. Всъщност самото село беше фермерско и на практика изглеждаше доста живописно, но в главата на Чин Хае мислите препускаха бясно. Какво се беше объркало?

Още когато беше прекрачил границата на самото село, един възрастен кореец го беше запитал:

- Ще успееш ли да излекуваш раните си, момче. Физическите рани заздравяват, но духовните са много по-страшни. Нали не вярваш, че всичко това, което се случи, беше просто една случайност?

- Мога ли да остана в селото за малко? - попита Чин Хае.

- Разбира се - бъди добре дошъл - в крайна сметка всички ние сме пътници - и на този свят, и на другия - отговори старецът, който се казваше Чунг Хе, което на корейски език означаваше справедлив или добродетелен.

Може би Чин Хае споделяше мнението на стареца, а може би просто усещаше всичко с душата си - онази невидима реалност, която често караше хората да вземат решения.

Чин Хае осъзнаваше, че рано или късно хората на Сео Юн щяха да го посетят с оферта - той също беше опитен в изкуството да убива. На село - извън цялата идилия, той беше хапнал кимчи - онази прочута корейска туршия, която беше отлично мезе за доброто вино. Но Чин Хае беше по-скоро много по-концентриран да скрие своите оръжия, които щяха да се окажат животоспасяващи в сублимен момент.

Чин Хае не подозираше колко мотивиран беше Со Сунг в това да разчисти сметките на покойния Дак Хо.

Малко по малко нещата се обръщаха по странен начин. Да, но Чин Хае знаеше чудесно, че такова нещо като бивш гангстер нямаше.

Поне Чин Хае можеше да изпадне в мимолетна мимикрия - въпреки че тези села бяха по-скоро туристическа атракция и да се слееше с потока туристи. През това време щеше да усети промените или реформите на Сео Юн, който сигурно имаше скрити планове.

Истината беше, че самият Чин Хае искаше да създаде събитие посредством така наречената синхронност и асинхронност, с която да извади Со Сунг от играта. Тук за практикуващият Китайско Дао най-важно беше намерението, тъй като обичайното наблюдение не беше синхронност. Той искаше да промени картината на реалността и леко да я модифицира. В крайна сметка имаше вероятност самият Со Сунг да държеше и него отговорен за провала на цялата ситуация и кончината на самия Дак Хо.

Со Сунг реши, че имаше реална опасност да се мотае директно около престъпните кланове - особено сега, когато Сео Юн ясно му беше подсказал, че в цялата тази история нещо никак не се връзваше. Со Сунг осъзнаваше, че твърде много от нещата, с които се беше захванал Дак Хо бяха много опасни и странни. Древните може би щяха да излязат от булото на своята тайнственост и да премахнат самия Сео Юн - въпреки обичайната им ненамеса.

Ключът на всичко това беше ролята на самия Алиф - къде ли се криеше този предател? Каква ли беше неговата игра? Какво искаше да постигне? Може би там все още тлееха страховете му, че Гао Минг щеше да научи за измяната му и да го премахне?