Тао и Ху очакваха визитата на Сео Юн с известно нетърпение - първо с него се работеше малко трудно, защото той вече се превръщаше в невероятен фактор. От една страна се ползваше с покровителството на Лейди Смърт, от друга беше обединил гангстерските семейства, а от трета - като цяло той щеше да поеме трафика към бившите съветските републики. Това въобще не звучеше зле. Сео Юн беше запазил невероятната си непредсказуемост и знаеше кои моменти бяха правилни, за да се действа. Да, както казваше и Лао Дзъ, най-висшата добродетел беше да действаш без чувство за себе си. И Тао и Ху като че ли спазваха този принцип извънредно точно. Съветските републики бяха специфични, защото руснаците предпочитаха да работят с корейци - не за друго, а защото и двете нации споделяха достатъчно тежко минало. Пък и Китай беше добре да бъдеше неутрална територия и разпределителен пункт за цялата стока. Още докато беше жив Дак Хо Сео Юн беше усвоил от него изкуството на маскировката и политическата хамелеонщина. ...