Тао и Ху очакваха визитата на Сео Юн с известно нетърпение - първо с него се работеше малко трудно, защото той вече се превръщаше в невероятен фактор. От една страна се ползваше с покровителството на Лейди Смърт, от друга беше обединил гангстерските семейства, а от трета - като цяло той щеше да поеме трафика към бившите съветските републики. Това въобще не звучеше зле. Сео Юн беше запазил невероятната си непредсказуемост и знаеше кои моменти бяха правилни, за да се действа. Да, както казваше и Лао Дзъ, най-висшата добродетел беше да действаш без чувство за себе си. И Тао и Ху като че ли спазваха този принцип извънредно точно. Съветските републики бяха специфични, защото руснаците предпочитаха да работят с корейци - не за друго, а защото и двете нации споделяха достатъчно тежко минало. Пък и Китай беше добре да бъдеше неутрална територия и разпределителен пункт за цялата стока. Още докато беше жив Дак Хо Сео Юн беше усвоил от него изкуството на маскировката и политическата хамелеонщина. Трябваше да се използват всякакви възможни лостове за успех. И именно тогава, хората на Ян Вандерс бяха свършили работата си чудесно. Да, професионализмът им определено беше легендарен. Но в плановете на Сео Юн влизаше евентуално вербуване на Яндерс - и все пак имаше доста неизвестни при подобно решение.

Скоро щяха да дойдат - беше доста странно, но в същото време в душите си усещаха някаква промяна. И Ху, и Тао сякаш не бяха същите - вече им беше почти безразлично само работата да не спираше.

Сео Юн беше подготвил достатъчно много най-разнообразни форми на контрол, за да запази своята сигурност и да избегне различни опити за собственото си премахване. Ордос си беше все така пуст, какъвто си беше винаги. И беше доста далеч от резиденцията на Сео Юн. В Южна Корея той разчиташе на среда, в която беше като в свои води, а Китай беше друга територия. Все още не беше поел напълно всички функции по контрол на канала.

Все пак Сео Юн се появи, макар и доста неочаквано - нямаше как маршрутът беше едно, но реалните преговори по доставките трябваше да бъдат очи в очи.

Беше облечен доста невзрачно и се движеше в една очукана кола, следвана от собствената му охрана. Беше доста особено - Сео Юн идваше почти сам - само с няколко охранители в още две коли, също толкова очукани и пригодени за офроуд шофиране.

Сео Юн идваше, защото знаеше, че времето наближаваше. Бяха избрали точно този час, защото Сео Юн щеше да отговаря и за един от щатските маршрути на стоката. Чувстваше се странно - сякаш в самия въздух витаеше нещо странно и твърде особено.

Сео Юн искаше да постигне нещо голямо, но дали нямаше да бъде предаден? Властването на Дак Хо като почти едноличен шеф на гангстерите беше твърде кратко. До ушите му достигна за кончината на Со Сунг и Чин Хае. Явно имаше нещо, което му се изплъзваше от вниманието - нещо съществено. Все още Сео Юн не подозираше, че самият Чунг Хе го преследваше - нямаше и представа, че той също беше в Ордос с хората на самия Тугуслар. Примката около Сео Юн се затягаше. В крайна сметка небето беше над всички.

От съображения за сигурност Сео Юн не слезе с хората си в Ордос, а оставиха колите на едно сигурно място и се отправиха спокойно. Охраната на Сео Юн беше нащрек - но Сео Юн си спомни как Дак Хо си беше отишъл от този свят напълно ненадейно. Беше странно и наистина някак безсмислено - все едно вървяха в средата на нищото.

До Ордос оставаха само десетина минути път и скоро вече крачеха уверено по булевардите му, стараейки се да изглеждат като минувачи. Ордос въпреки всичко изглеждаше внушително и Сео Юн осъзна, че Гао Минг имаше невероятен усет за избор на правилното място. След като влязоха в града се бяха разпръснали, за да бъдат максимално незабележими. Разпределителния пункт не беше много далеч от Ордос - може ми на още двадесет минути пеша, ако имаше и толкова. След около час и нещо бяха там, където трябваше да бъдат, но Сео Юн не беше посветен за тайните тунели - все още беше рано. Тао и Ху щяха да му ги кажат едва след встъпването му в длъжност.

Тао и Ху виждаха ясно какво се случваше - бавно и неотклонно решителният час наближаваше. Гао Минг отдавна беше оставил инициативата на тях, но явно се случваше нещо. В крайна сметка изчезването на самия Алиф не можеше да остане незабелязано - просто беше невъзможно. С течение на времето ставаше все по-странно и по-странно, но Алиф определено имаше свой план по въпроса - нямаше да бъде Алиф, ако беше толкова лесно да бъдеше достигнат от някого.

С течение на времето, той беше развил невероятно своя инстинкт за оцеляване и беше проумял бруталността - Гао Минг също не беше вечен. Не беше и Древен. И макар да наближаваше почти сто години - може би трябваше да бъде сменен? Защо не от някой - някой като Алиф, някой, който действително жадуваше и искаше да бъде начело на тоталния контрол на корпорацията. Алиф можеше да бъде той някой, но ясно осъзнаваше, че Ху и Тао отдавна бяха поставили началото на нещо, което беше доста мистично - а именно контактите с южноамериканските и мексиканските клиенти. Все пак толкова много надежди имаше там, където Ху и Тао бяха в основата на нещо, което беше почти основния източник на доходи за Гао Минг. И все пак къде беше Алиф? Не изглеждаше да е твърде лесно да бъде открит.

Пустият Ордос криеше много тайни. Каквото и да се говореше, Алиф беше придобил много власт - твърде много.

Ху и Тао чакаха и от твърде отдавна се бяха подготвяли за този момент - имаше толкова много неща, до които Алиф можеше да разпростре контрола си.

- Сео Юн е вече тук - таза Тао на Ху. - Време е да го посрещнем.