Долу беше пълно с гости на странноприемницата, които беше виждала по време на разходките си до тоалетната, и с други, които подозираше, че са дошли само за храната. Погледите на всички първо се спираха къде любопитно, къде с недоверие и дори враждебност върху нея, преди да се преместят малко по-назад и нагоре и изведнъж да се върнат върху чиниите пред тях. Въпреки че Сам явно беше достатъчен, за да държи вниманието далеч от нея, тя седна върху възглавничките, разположени в ъгъла, с гръб към стената, така че да следи какво се случва и дали някой няма да се реши да й направи нещо повече от това да й хвърля по някой скришен поглед. Очакваше Казра да се настани срещу нея, но след един кратък миг на колебание, конярят седна до нея, принуждавайки я да се премести съвсем в ъгъла, ако не иска да бъде затисната под крака му. Лизи го изгледа криво, но нямаше смисъл да му прави забележка. Вече й се беше изяснило, че мъжът няма никакво уважение към личното й пространство, а и сега поне беше облече ...