Посрещна ги весел камбанен звън и тежка миризма, от която главата й се замая. Първоначално Лизи реши, че е на парфюм, но когато очите й привикнаха със сумрака вътре, осъзна, че идва от десетките горящи свещи и кадилници, наредени по всяка повърхност, свободна от книгите, разноцветните кристали, малките фигури на животни и хора, включително и на Ну‘Ахра с птицата, и откровено странните предмети, които изпълваха шкафове, лавици и етажерки. От ниския таван, закачени на въженца, висяха букети сухи билки, а пък в единия ъгъл, до огромен отровно оранжев кристал, от който очите я заболяваха, имаше различни по размер котлета, събрани едно в друго. Лизи направи гримаса и побърза да погледне другаде. Ако някой питаше, щеше да настоява, че е заради кристала и няма нищо общо със спомена за котела с разтопено сребро.
Калахан застана пред маса, отрупана с високи купчини книги. Елизабет се пресегна да пипне буквите по гръбнака на една, които светеха със собствена бледосиня светлина, но Финиан я перна ...