– Елизабет! – извика Финиан след нея.
Глупачката се беше навряла в лицето на знахарката, но дали от шок, или от проклетия сенчест късмет на Шей, жената не реагира.
– Желая Ви късмет! – изкиска се момичето и скочи през близката врата към някакво незнайно помещение.
Финиан изруга на ум, но бързо отскочи към съседния стелаж, миг преди тънки, остри късове слюда да изсвистят и да се разбият в стената, до която бе стоял. Приготвяйки малка огнена топка в ръката си, му отне секунда да осъзнае, че въпреки хаотичната и смъртоносна земна магия, която хвърчеше наоколо, нито едно шише, нито едно бурканче, статуетка или езотерична джунджурия по рафтовете на магазина не беше засегната от шрапнелите. Усети как краката и ръцете му изведнъж изстиват въпреки открития пламък и батальон мравки се заизкачваха по гръбнака към врата му. Преглътна.
– Не съм… – започна Фин на хайрански, но внезапната вибрация под ботушите му му подсказа, че следващото заклинание на магьосницата е вече готово. Завъртя се около р ...