Опасенията ѝ, че страшниците ще дойдат да я проверят, се оказаха неоснователни. Никой не се качи. Вероятно бяха решили, че писъците и трясъците са били гневен изблик в следствие на разкритията им и я оставиха на мира. Едва ли вярваха, че тя ще се осмели дори да опита да избяга и това я уреждаше чудесно. Тя имаше нужда от всяко възможно предимство. Нека я подценяват.
Застанала до прозореца, Елизабет наблюдаваше как слънцето се спуска все по-ниско. Огненият диск изчезваше сантиметър по сантиметър и сякаш потъваше в тихата морска вода, отразяваща сливащите се червени, оранжеви и жълти цветове, обагрили облаците. В далечината можеше да види малката лагуна, където заедно с Марго и Франсис бяха прекарвали не един и два летни дни. Сега пясъкът изглеждаше погълнат от слънчев огън, а мъничките фигурки, които се разхождаха – рибари, които покриваха лодките си, семейства, излезли да се порадват на хубавата вечер, с тичащи около тях деца, влюбени, шушукащи си за бъдещето – всички те й напомняха на ...