Неизпратени писма - 4 " Не мога да се сбогувам с Морето..."

iren5 (Ирен)
1071 6206

19 февр. 2014 г., 20:52

Проза » Письма

637 0 2

3 мин за четене

„Не мога да се сбогувам с морето.

То е сякаш да режеш сърце.

Не може да ти бъде отнето,

нещо което вечно ще те зове...”

Eмилия Найденова

Здравей,

Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша...

Казваш, че „не мога”, всъщност е - "не искам"... Не споря. Така е. Не искам.

Опитам ли да се сбогувам – в душата нещо ме притиска...

И плисък на вълните чувам... Зове ме и... не мога...

И не искам с морето днес да се сбогувам...

Чуй, то реве... в брега се плиска, да ме последва сякаш е решено....

Зове ме... и нищо че е зима...

Не мога... и не - не искам да избирам!!! Любов си ти... А с него сме едно...

Събличам се, потапям се, усещам хладна ласка... разтварям се...

И че съм част от морето... представям си... Вода съм аз...

Течаща, хладна, чиста... поне за час...

А после при тебе ще се върна... Ако искаш...

iren5 (Ирен)

2014-02-22T11:41:06+02:00

ЕЕее, Дани! Ами прати го щом ти се иска... Може пък реакцията да те изненада... знаеш ли?
suleimo (Дани Сулакова)

2014-02-21T12:56:53+02:00

Още първия път когато го четох, ми се прииска да го пратя на някой, само за да видя как ще реагира. Въпреки че знам. Не знаеш, но вадиш дяволчетата в мен