- Савина! Сто  удивителни не стигат ,за да изразя чувствата си към нея.

Така започна разказа си Таня.

-След като взех документите и ги прегледах, тръгнах да я търся,за да се запознаем.

   -Ей там в онази група е.

Отидох там.

   -Коя е Савина?

  -Беше тук ама отиде на игрището.

Докато открия къде е игрището и се изнеса до него, тя вече беше сменила координатите си. Започнах леко да нервнича. Помислих си, че детето се крие като е разбрало за мен. А защо ще се крие? Няма да я изям, нито ще я  съдя ако нещо е оплела.

   -Трудно можеш да я откриеш- ме „успокои” момченцето, което предложи услугите си да я търсим заедно–Тя  иска всичко да знае и всички да я слушат.

    Не ги обичам аз всичкознайковците,  но какво да се прави. Късмет. Такава ми се  е паднала.

  - А,  ето я там при големите- И момченцето посочи с пръстче.

   -Къде, коя.

  -Ами онази бе,  с черния анцуг.

Загледах се да открия момиче на около 13 години облечено според описанието на моя стажант детектив. Имаше нещо подобно, но то не беше момиче. Слабо, с коса на момче, подстригана почти до голо. Леки кичури отпред падаха  над челото.  С маратонки, доста ожулени и одърпани. Сигурно не един гол са вкарали. Ето и сега топката дойде към детето, то я подгони, стигна я и като започна да я премята из краката си помислих:”  Нашите национали май трябва да вземат уроци от това дете.”

   -Това ли е Савина?

Не получих отговор. Момченцето ме беше изоставило и тичаше покрай игрището, успоредно на топката.

   -Давай, Сави! Давай, Сави!- Скандираха всички наоколо.

   Значи това е Савина. Докато разсъждавах, дали е или не е, топката получи правилната посока и след миг всички крещяха:

   -Го о о л, Го о о л!

Изчаках края на мача и се представих.

   -С какво ще съм Ви полезна?

Брей, че разговор започна.

   -Ами и аз не знам. Ще се запознаем , ще видим за какво ще си говорим.

   -Общо взето  нищо определено.

Как да му обясня на това дете всички точки от проекта, който трябва да реализирам: Особености в характера, социализация, вграждане в средата.

Всичко по учебник.

   -Май общо взето ще си губим времето една седмица. Добре де, щом трябва. Аз съм тук. Никъде kяма да избягам. Питайте ме за всичко, което се сетите.

   Така се запознахме. И се започна едно преследване от моя страна. За три дни опознах всички скрити пътечки на дома. На третия ден вече знаех къде пушат, къде вършат разни други , не съвсем редни неща. Децата почти не се криеха .Отначало се чудех, защо никой не е направил до сега моите открития.

После престанах да се чудя

В тези три дни Савина седем пъти взе участие в масов бой. Това ще рече- всеки срещу всеки в името на нещо абсурдно. Например за една кутия цигари-

Пет пъти тя раздаде правосъдие над четири големи момчета и едно момиче, които си бяха позволили да бият по- малки деца.

И два пъти я набиха нея. Големи момчета, в чиито лични параметри според тях тя се беше намесила.

Когато втория път са посегнали да я бият, аз за пореден път я издирвах. И докато стигна, за да се намеся, тя вече търпеше мъжка саморазправа.

   -Спрете веднага! Защо я удряте?

С думите „ тя много да не знае”, побойниците  се разбягаха.

Тя не беше заплакала. Геройски е понасяла ударите.

  - Защо те биха?

   -Мене ли? Че кой Ви е казал, че са ме били? Няма такова нещо- и тя се опита да се усмихне въпреки, че май изпитваше  неразположение в резултат  от ударите.

   -Савина, искаш ли да поговорим?

   .За какво?

   - Ти непрекъснато въдворяваш ред. Намесваш се във всичко.Биеш се.

   -Вижте какво, госпожице Таня, аз си живея своя живот. На Вас не ви преча. Нали казахте, че ще пишете някакви доклади.

   -Да, за да отчета стажа си.

   -Ами пишете, че всичко е наред, че сте ми чели приказки и сте ме научили да играя хоро.

   -Глупости, Савина. Аз знам, че ти си много добро дете.

   -Аз не съм дете.- рязко ме прекъсна с яд в гласа.

   -Добро момиче. Може ли така?

   -За съжаление момиче.

   -Защо, какво имаш против момчетата?

   -Щях да ги наказвам непрекъснато. Даже да ги избия, ако можех.

   -Добре,съгласна съм с теб. Сигурно нещо са те оскърбили и ти искаш да си отмъстиш. Но само на лошите.По земята има толкова добри момчета.

   От документите знаех,че Савина е плод на изнасилване. Майка й е имала връзка с някакъв младеж.При един купон станала жертва на изнасилване. Представяте ли си , изнасилили са я най-добрите приятели на нейното момче. Вързали са го и са го принудили да гледа докато се гаврят с нея. После момчето се е самоубило. Майката много дълго е била в шок. Достатъчно дълго , за да не може да прекъсне бременността. До раждането на детето тя така и не могла да дойде  на себе си. Майката също се е самоубила.

    И ето сега, това момиченце,погледнато  реално-  жертва на жестокост, самото то раздава правосъдие чрез жестокост.

   -Значи има и добри.Така ли? И къде са те, тези добрите?

   Разговорът върви на никъде.

   -Сави, нека да се успокоим.

   -Да се успокоим. Добре де. Аз вече съм спокойна.

   Бяхме в коридора,към спалните помещения.  Опрени на отворения прозорец. дишахме чист въздух, нещо от което се нуждаехме и двете, докато се уталожат емоциите. В този момент пред една от вратите се случи нещо. Две- три деца искаха да влязат в една от стаите. Отвътре други деца не ги пускаха. Едните блъскаха, другите бутаха. Викове и от двете страни. Какво да ви говоря. Скандал.

Савина погледна за миг и ме заряза насред думата. За секунда беше в окото на торнадото. Сграбчи двама за раменете и ги раздърпа.

   -Вие какво искате? Бой ли? Защо блъскате вратата? Като ви отвъртя по един, ще се намерите набързо там където ви е мястото.

   -Ама ние нищо, искаме само да го видим.

   -Казаха ви , че не може. Детето е болно, никой не трябва да го тревожи.

С тези думи Савина разблъска момченцата и влезе в стаята. Последвах я. Спрях до вратата, за да видя сцена, от която останах без дъх.

Стая пълна с легла. В дъното върху импровизирана постелка, нещо като част от бивш диван с един счупен крак, почти долепен до леглото на  Савина лежеше дете. Малко момченце  на възраст 4 -5 годинки.  До главичката му на столче – цяла купчина с кутийки от лекарства, чаша с вода,  лимон. Детето видимо беше болно. Лежеше в унес. Одеялцето отметнато, чаршафчето- смачкано и раздърпано. Това, което последва ме потресе. И до сега щом си спомня изживявам всичко отново и отново.

Савина, същата тази Савина, известна в дома като „ Сави , тежкият удар”, биеше се като момче и непрекъснато демонстрираше омраза към мъжете, та тя се беше надвесила над детето. Отмести внимателно одеялото и започна да оправя чаршафчето. После посегна към завивката.  С голяма, изключително голяма нежност я оправи, след което я придърпа над детското телце, като внимаваше да не докосне грубо детето. Бавно и внимателно прекара одеялото зад гръбчето, като го подпъхна под детето.След това го подгъна  и от другата страна. Детето отвори очички, позна я, извади ръчичка из под одеялото и посегна да я погали. Не успя да стигне до лицето й. Ръчичката му се отпусна. Савина я пое, пъхна я под одеялото и внимателно я зави.

   -Спи, спи миличко.- Савина коленичи до леглото и сложи глава върху възглавницата,  до главичката на момченцето.- Хайде спи.Ето аз съм до тебе.. Като се събудиш ще си вече здрав и аз ще ти прочета приказка. Хайде спинкай.

   Савина галеше челцето и косицата на момченцето докато то заспа, успокоено от милувката й.В  тази милувка беше събрана цялата нежност на вселената.

   Оттеглих се от вратата. Не можех да гледам спокойно, не исках да оценявам , нямах право да коментирам. Аз видях истинското лице на Савина.