- Савина! Сто удивителни не стигат ,за да изразя чувствата си към нея.
Така започна разказа си Таня.
-След като взех документите и ги прегледах, тръгнах да я търся,за да се запознаем.
-Ей там в онази група е.
Отидох там.
-Коя е Савина?
-Беше тук ама отиде на игрището.
Докато открия къде е игрището и се изнеса до него, тя вече беше сменила координатите си. Започнах леко да нервнича. Помислих си, че детето се крие като е разбрало за мен. А защо ще се крие? Няма да я изям, нито ще я съдя ако нещо е оплела.
-Трудно можеш да я откриеш- ме „успокои” момченцето, което предложи услугите си да я търсим заедно–Тя иска всичко да знае и всички да я слушат.
Не ги обичам аз всичкознайковците, но какво да се прави. Късмет. Такава ми се е паднала.
- А, ето я там при големите- И момченцето посочи с пръстче.
-Къде, коя. ...