Силвия усърдно разтри лявото си рамо. Нещо я стягаше, беше уморена и се задъхваше. Не трябваше снощи да остава до толкова късно. А какво трябваше да направи? Да си легне? Как ли пък не! Всички казваха, че четирийсетият рожден ден не се празнувал, носело лош късмет. Но тя пък реши напук да го отпразнува, както никога до сега. Напук на живота, на съдбата, на лошият късмет, напук на всичко, за което се сети. Не се беше забавлявала така откакто се омъжи и се роди сина ѝ. Все още ставаше, въпреки качените десетина килограма. Беше сочна, така се определяше. Забелязваха се една - две по-дълбоки бръчки и цяла мрежа от по-мънички. Косата беше започнала да сивее. Но за нея старостта беше нещо нормално и това ни най-малко не я притесняваше. Събра най-близките си приятели, колегите и роднините си в една механа с жива музика. Раздаде се. Танцува до зори, пя и се весели. Прибра се призори, взе един душ, легна за два часа и отиде на работа.
Сега беше в обедна почивка и беше решила да отхвърли няколко ...