Продължение:
Не можех да повярвам кого виждат очите ми! Можех да се обзаложа, че това е човекът, който никога не би ме потърсил, както и аз него. След като завършихме гимназията, пътищата ни се разделиха и не го бях виждала от години. Познавахме се от деца, бяхме в една и съща детска градина и учехме от първи до дванадесети клас заедно. Винаги се конкурирахме. Мразех, когато майка ми или баба ми след всяка контролна започваше с въпроса: "Колко изкара Джъстин?", а когато той имаше по-висока оценка от мен, да последва отговор от сорта на: "Браво! Трябва да взимаш пример от него." Това бяха едни от най-омразните фрази през ученическите ми години. А когато аз имах по-висока оценка от него, следваше нещо от рода на: "Сигурно не му е било ден, щом е изкарал по-малко от 6."
Когато завършихме 12 клас не знам дали се радвах за това, че завършвам или заради това, че повече няма да видя отвратителната физиономия на Джъстин! Той искаше да се занимава с политика, а аз нямах никакво намерение да се ...