Непознат номер 4
Николай Христов лежи на кушетката. Докторката :
_ Значи това бягство ви засегна сериозно?
_ Точно така! Сега нямаме четвърти за карти. Трябва да вземаме сина на Иван. Дванайсетгодишен.
_ Неприятно?
_ Много! Реди картите и шмекерува! Освен това шопарът Гошко…
_ И Гошко ли реди картите?
_ Той не. Само ги бележи! Само проблеми. Ще го заколя!
_ Иво ли?
_ Не , Гошко. Ти колко вземаш на сеанс? Да ти платя е с едно джоланче ?
_ Не става! Сега погледнах. Свинското е поскъпнало и нямам да ви върна.
Звъни домофонът. Това е полицаят:
_ Там ли е този с шопарът?
_ Тук съм. Яде ли Гошко?
_ Да. От задната седалка и от тапицерията на вратата. Обаче тук някакви хора разбиват колата!
_ Ми спри ги! Нали си полицай?
_ Не мога. Имат разрешение от кметството. Носят плакати „ Справедливост за за Гошко!“
_ Смахната работа! Ще взема все пак Иво да заколя. Поне няма да има протести!
Докторката говори с протестиращите по домофона:
_ Саможертвата на Гошко осмисля животът му! Всяка част от него ще влезе в употреба. И ушите и крачетата! Ако остарее, умре и го кремират, животът му ще се окаже безполезен!
Към Николай: - Разкарах ги ! Дължите ми и другото джоланче.
Полицаят по домофона: И на мен глоба за неправилно паркиране. Две вратни пържоли!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слав Коруба Все права защищены
