15 мар. 2012 г., 12:45

Непознатото

846 0 4
1 мин за четене

  Уилям Блейк пише: "Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите. "

  Винаги е по-удобно да живеем със познатото. Знаем, че не е опасно, знаем, че няма да ни навреди. А ако сме нерешителни и ни е страх да поемем риск, ще си живеем сред тези еднаквости завинаги. 

  Ще оставим ли вратите затворени? Ще избягаме ли? Или ще ги отворим и ще се впуснем в опознаване на онова, изпълнено с нови и нови усещания, на онова, непознатото. 

  Какво става, ако не поемем риска? Появят се двете напълно безопасни думички "ами" и "ако". Поотделно наистина са безопасни, но когато ги използваме заедно, те се сдобиват със сила, която може да ни измъчва до края на дните ни. "Ами, ако?" .

  Не бива да ни е страх. Не бива да се чудим: "Ами, ако?". Не бива да се боим от онова, което е непонятно. За какво живеем иначе, ако не за да опознаваме себе си и света около нас? Не оставяйте вратите затворени. Отворете ги широко и се запознайте със онова, което съдбата ви е предоставила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мм Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Без непознатото, не бихме открили възможностите си...
  • Много хубаво! Браво!
  • Харесах!
  • Странно нещо са вратите - дори и една от тях стига да промени живота ти - било тази, която тръшкаш в носа на друг, или тази, която е тръшната в твоя...
    Тази, която по случайност си избрал да се качиш в метрото/автобуса или тази на магазина, зад която две очи те гледат изпитателно
    Или тази на банката 5 минути след 18 часа?
    Как да е де - отвъд дървената философия ми хареса много

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...