Уилям Блейк пише: "Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите. "
Винаги е по-удобно да живеем със познатото. Знаем, че не е опасно, знаем, че няма да ни навреди. А ако сме нерешителни и ни е страх да поемем риск, ще си живеем сред тези еднаквости завинаги.
Ще оставим ли вратите затворени? Ще избягаме ли? Или ще ги отворим и ще се впуснем в опознаване на онова, изпълнено с нови и нови усещания, на онова, непознатото.
Какво става, ако не поемем риска? Появят се двете напълно безопасни думички "ами" и "ако". Поотделно наистина са безопасни, но когато ги използваме заедно, те се сдобиват със сила, която може да ни измъчва до края на дните ни. "Ами, ако?" .
Не бива да ни е страх. Не бива да се чудим: "Ами, ако?". Не бива да се боим от онова, което е непонятно. За какво живеем иначе, ако не за да опознаваме себе си и света около нас? Не оставяйте вратите затворени. Отворете ги широко и се запознайте със онова, което съдбата ви е предоставила.
© Мм All rights reserved.