15.03.2012 г., 12:45

Непознатото

850 0 4
1 мин за четене

  Уилям Блейк пише: "Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите. "

  Винаги е по-удобно да живеем със познатото. Знаем, че не е опасно, знаем, че няма да ни навреди. А ако сме нерешителни и ни е страх да поемем риск, ще си живеем сред тези еднаквости завинаги. 

  Ще оставим ли вратите затворени? Ще избягаме ли? Или ще ги отворим и ще се впуснем в опознаване на онова, изпълнено с нови и нови усещания, на онова, непознатото. 

  Какво става, ако не поемем риска? Появят се двете напълно безопасни думички "ами" и "ако". Поотделно наистина са безопасни, но когато ги използваме заедно, те се сдобиват със сила, която може да ни измъчва до края на дните ни. "Ами, ако?" .

  Не бива да ни е страх. Не бива да се чудим: "Ами, ако?". Не бива да се боим от онова, което е непонятно. За какво живеем иначе, ако не за да опознаваме себе си и света около нас? Не оставяйте вратите затворени. Отворете ги широко и се запознайте със онова, което съдбата ви е предоставила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мм Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Без непознатото, не бихме открили възможностите си...
  • Много хубаво! Браво!
  • Харесах!
  • Странно нещо са вратите - дори и една от тях стига да промени живота ти - било тази, която тръшкаш в носа на друг, или тази, която е тръшната в твоя...
    Тази, която по случайност си избрал да се качиш в метрото/автобуса или тази на магазина, зад която две очи те гледат изпитателно
    Или тази на банката 5 минути след 18 часа?
    Как да е де - отвъд дървената философия ми хареса много

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...