Неразгаданият код
/ по истински случай/
Беше отдавна. Преди повече от десет години.
Една зимна нощ, докато си спях спокойно в легло си, ме събуди силен мъжки глас:
- Оум наси, ел ена, ног оум наси, ел ена на!
Думите звучаха силно, отчетливо и категорично в главата ми. Стреснах се, без да осъзнавам какво се случва. Гласът ги изрече веднъж, после повтори, но след като усети, че не реагирам ми заповяда:
- Стани и запиши, каквото ти казах!
Отворих очи и машинално се подчиних. В тъмното напипах тефтерчето, което стоеше винаги на нощното ми шкафче, в случай че музата ме посети през нощта. Записах с разкривени букви чутото и отново заспах.
На сутринта, едва след като мярнах тефтера до възглавницата, си припомних случилото се. Прочетох написаното няколко пъти, но нищо не разбрах. Беше на някакъв непонятен език. Не съм полиглот, но тези думи звучаха абсолютно неразбираемо. Любопитството ми се пробуди и реших все пак да стигна до смисъла. Поразрових се из „чичко Гугъл“, като написах изречението с надеждата, да ми подскаже нещо. Екранът на монитора обаче замига глупаво, без да открие нищо. Казах си, че явно не е дошъл момента и реших да забравя случилото се. Да, но то често излизаше в съзнанието ми и ме караше да си повтарям думите.
Не мина много време и у дома започнаха да се случват неприятни неща. Първо, някой сряза спирачките на колата на малкия ми син Тихомир. Последваха разследвания, разправии, но нищо не се се разбра. После... започнахме да получаваме странни „служебни бележки“ в пощенската кутия, с които я Прокуратура, я Общинска администрация ни призоваваха да се явим в определен ден и час за среща. Всички се оказаха фалшиви. Един ден заварих входната врата на апартамента разбита. Цялата покъщнина у дома бе обърнато с краката нагоре. Шкафовете разхвърляни. Наследствената ни икона счупена, като някой яростно бе скачал върху нея. Впоследствие се оказа, че единствено бе откраднат законния пистолет на съпруга ми /биш офицер от БА/, заедно с изкъртения от стената сейф. И отново следователи, полиция, разпити.... Докато не се стигна и до най-големия кошмар през юли 2013 г. – жестокото убийство на Тихомир от негов бивш съученик. Тази трагедия преобърна живота на цялото ни семейство. Един млад човек, моята рожба, стана жертва на злото, на безмислената завист, на дяволската агресия, която все по-често се наблюдава в съвременното ни общество. От тогава съм с половин душа, другата си тръгна с него. Добре, че Бог ме е дарил с по-голяма, та все още мога да дишам и усмихвам.
Около четиридесет дена след убийството, незнайно защо, се сетих за странните думи от съня. Повторих ги няколко пъти - „Оум наси, ел ена, ног оум наси, ел ена на!“ и реших, че искам да стигна до посланието им. Отново се разрових в интернет – статии, речници, клипове, но пак нищо. Потърсих помощ от познати завършили Класическата гимназия за древни езици, с надеждата да познаят поне произхода им. Започнаха предположения – древноегипетски, келтски, шумерски, а може и двевногръцки, но никой не се ангажира с категоричен отговор.
В този период след четиридесетте дни от смъртта на Тихчо, често посещавах Милка от с. Карайсен, жената с голямото сърце, контактьорът, който може да се свързва с тръгналите си от този свят души. Благодарение на нея оцелях. Повярвах, че животът не свършва тук и сега. Тя ми помогна да усещам детето си и така приех нетърпимата болка за приятел. Чрез нея повярвах, че мога не само да пиша, но и да рисувам. И то толкова много си повярвах, че сега ми е трудно да се спра.
Та, при всяко тръгване към Карайсен, аз старателно записвах въпросите си на листче, за да не пропусна нещо от вълнение. Но незнайно защо, този за смисъла на думите от съня, все ми убягваше. Сякаш някой ги изтриваше с гума от съзнанието ми. Едва на връщане в колата се сещах, че пак съм ги забравила и се ядосвах на себе си. И така почти три години. Но при едно от последните ми ходения, след многократно себенапомняне аз я попитах. Щом чу въпроса, красивото лице на Милка се напрегна, замисли се, но после ми отговори:
- Не ми се дава, да ти кажа, какво значат думите. Било е предупреждение за нещо жестоко. С тях са ти дали и силата да преминеш през това. Повтаряйки ги като мантра, към теб се е насочвал силен енергиен поток, който е подготвял душата за предстоящото изпитание.
- А можело ли е, да разбера това предупреждение и да променя съдбата? – попитах я и сълзите ми потекоха.
- Не, Таничка! Било е неизбежно! Писано е било да се случи. Между убиеца и сина ти е имало кармично споразумение. А думите... те са били, за да помогнат само на теб.
- А ще разбера ли някога смисъла им? - промълвих.
- Може би, един ден – каза тя – но кога и защо, нямам право да споделя. Пък и защо ти е нужно, те са изпълнили мисията си.
Слушах я, но вътрешно се разбунтувах.
Изминаха много години от онази стрнна нощ, а аз още не спирам да търся смисъла.
„Не е честно! Не е справедливо! По-добре аз да си бях тръгнала от този свят. Какво значат тези пусти думи? Кой ми ги каза и защо нежелае да открия смисъла им?“ - все по-често си си повтарям аз.
"А може би още не съм готова. Може би, след като премина през всички изпитания и науча уроците в този си живот, те ще ми се разкрият. Може би, след като простя, ще усетя истината им. Може би, са словесен код изпратен ми, за да оцелея и трансформирам огромната болка в любов."
Може би... Може би...
А толкова ми се иска да резбера тайния код, скрил се зад:
„Оум наси, ел ена, ног оум наси, ел ена на!“
© Таня Мезева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Никога няма да станеш повече, ако правиш само това, което можеш! »
3 место
Свързани произведения
за вас, мили мои, аз роня сълзи!
Поглеждам безкрая - отново ридая!
Поглеждам морето - е пусто сърцето!
Ето, дните минават ден подир ден, ...
Комментарии
-
Благодаря на всички прочели и гласували за моето преживяване!
-
Ани, сега видях, че си коментирала разказа ми! Благодаря ти от сърце!
-
Таня, говорили сме си с теб, че си мое вдъхновение и пример как и най-тежките събития в живота ни могат да ни извисят и да ни научат да живеем отново.
-
Благодаря ти за този коментар, Митко! Смъртта е част от живота ни, па макар и много болезнен етап. Но да, аз съм силен човек, не заради психиката си, а защото разбрах, че само силните не губят вярата в доброто и любовта, въпреки случващите ни се трагедии.
-
Таня, радвам се, че си силен човек, който е продължил живота си, намирайки смисъл в това да бъде полезен за другите. И в този смисъл винаги съм приемал творенията ти/стихове, картини/ като себеотдаване от твоя страна наред с безспорната им естетическа стойност. А и предполагам съм наясно какво правиш в професионален план. И ако има някаква утеха/зная, че утеха няма/, все пак живот има и след смъртта. Аз вярвам, че душата е неунищожима. В този смисъл раздялата е само временен етап.
-
Благодаря, Ви! Аз вече го разгадах, но едва след като написах разказа! Ето виж!
„Оум наси, ел ена, ног оум наси, ел ена на!“
„О, умна си, Елена, /м/ного умна си, Елена, на!“
И истината е, че аз наистина проявих ум и помогнах много при разследването и осъществяване на връзката между събитията, за които ви разказах! Убиецът на сина ми бе осъден на 30 години /защото призна деянието си/,а аз не загубих разума и любовта си към хората!
Но още веднъж благодаря за коментара и доброто отношение към мен -
Таня, Бог не говори неразгадаеми изречения в сънищата ни. Всяко Негово слово е разгадаемо за всеки, ако е отворил душата си. Според мен да се вслушаш и разбереш тайния код на това изречение е да отвориш вратата на демоните.
Знам, че ти звуча, като глуповат проповедник, но аз така мисля и така го чувствам. -
Благодаря за коментара, Роси! Моите начини са много - писане, рисуване, танцуване... въобще всичко, което може да трансфомира болката в любов! А относно тялото и душата си абсолютно права. Душата е вечна, но за съжаление в материалния живот малко хора имат сетивата да я усещат, щом тя се тръгне от тук.
-
Таня, няма универсална рецепта за оцеляване след една такава загуба. Всеки търси нещо което да облекчи болката му. Ти си намерила твоя начин. Самият факт, че си написала този разказ говори за това. Тялото е превозното средство което се използва от душата за да се покаже във физически план. Но душевната същност, нейната есенция продължава да съществува. Така се опитвам да разбирам смъртта аз. Желая ти успех в предизвикателството!
-
Благодаря от сърце, Ина! Колкото и странно да звучи, аз вчера прозрях посланието, чрез три дами, които ми помогнаха много! И да, отскоро опитвам нещо ново, което да лекува моята душа и душите на хората.
-
Не ни е дадено да знаем всичко. Не е случайно и това, че някои неща остават тайна завинаги. А относно уменията, как ще разбереш какво можеш, ако никога не опиташ. Успех в предизвикателството!
-
Миночка, благодаря! Искрено се надявам да ми се даде разшифровката му.
-
Натъжи ме Таня, пожелавам ти успех, гласувам от сърце! Сигурна съм, че ще ти се даде да го разшифроваш кози космически код!
-
Кати, благодаря ти! Както преди малко отговорих на лични на една дама, публикувах този разказ, не за да провокирам съжаление, а защото: 1. Така, пишейки за детето си, се справям с болката. 2. Да покажа, че има и различни неща от злободневните ни проблеми.
и 3. Ако някой ми подскаже в случая, какво значат тези думи, ще съм му изключително благодарна. -
Ники, съболезнования! Таничка, благодаря ти!
-
Бих казала, че част от душата ти е в този разказ. Много сила се иска да го споделиш, да го напишеш. Не мога да те утеша, но те прегръщам.❤️ Натъжи ме.
-
Прегръдки!
И аз ти пожелавам да си силна! -
Не знам, какво да ти кажа Танче!
Бъди силна, а значението на думите едва ли имат, някакво значение сега!
След всичко случило се, ти пожелавам цялото щастие на света!
А болката и загубата, тя ще е винаги в сърцето, тази празнина ще се чувства, но пиши и рисувай!
Знам го, когато дядо ми почина!
Успех! -
Благодаря, момичета! А относно силата, всички я носим в себе си, но съжаление често се проявява при трудни обстоятелства. Има висока цена!
-
Думите ми бягат! Бъди силна, мила Таня! Успех
-
Тук се мълчи...
-
Благодаря от сърце за прочита и коментара, Миме! Това е моят начин за справяне с болката - писането и рисуването.
-
Прочетох още сутринта и гласувах за разказа ти, Таня, но едва сега коментирам. Много сила се иска от една майка да напише това и знай, че ти се възхищавам, мила!🤗❤️
-
Креми, Жени, благодаря ви!
-
Прегръщам те, Танче... ❤️
-
За таланта, за силата у тебе и вярата ти гласувам!
-
Скити, благодаря ти, че прочете разказа ми!
-
Имах един глас, за теб е! За голямата ти майчина, изстрадала душа!
Прегръдка и от мен! 💖 -
Благодаря, че прочете, мила Руми!
-
Каквото и да кажа, Таничка, ще е недостатъчно! Прегръщам те! ❤️
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
