/ по истински случай/
Беше отдавна. Преди повече от десет години.
Една зимна нощ, докато си спях спокойно в легло си, ме събуди силен мъжки глас:
- Оум наси, ел ена, ног оум наси, ел ена на!
Думите звучаха силно, отчетливо и категорично в главата ми. Стреснах се, без да осъзнавам какво се случва. Гласът ги изрече веднъж, после повтори, но след като усети, че не реагирам ми заповяда:
- Стани и запиши, каквото ти казах!
Отворих очи и машинално се подчиних. В тъмното напипах тефтерчето, което стоеше винаги на нощното ми шкафче, в случай че музата ме посети през нощта. Записах с разкривени букви чутото и отново заспах.
На сутринта, едва след като мярнах тефтера до възглавницата, си припомних случилото се. Прочетох написаното няколко пъти, но нищо не разбрах. Беше на някакъв непонятен език. Не съм полиглот, но тези думи звучаха абсолютно неразбираемо. Любопитството ми се пробуди и реших все пак да стигна до смисъла. Поразрових се из „чичко Гугъл“, като написах изречението с надеждата, да ми ...