Нереален разказ 6

                  А дните продължаваха да текат монотонно...

Познати ме викаха за работа следобеда, да пренасяме инертни материали, цимент из етажите на строящите се кооперации. Тежичко, но плтено.

Тъкмо се бях прибрал след такава гимнастика, тоалет, вечеря и звъни скайпа.

- Добър вечер Петро, Августа е - появи се на екрана усмихнатото й лице - Как си

- О, добро утро, добре съм както винаги - усмихнах се и аз

- Аа, не е добро утро, добър вечер е - продължи през смях тя - Прибрах се още в петък вечер и два дни имах възможност да доразсъждавам. Утре сутрин идваш , нали. До тук си го изпипл перфектно, най-много се радвам на цитрусите, отрупани са с плод, а жасминът така приятно да мирише...Оставям те да почиваш, чакам те утре.

И докато се съвзема, щрак и затвори.

Добре, че навсякъде си гледам работата и не ми правят забележки.

                Сутринта започнахме с кафе. Роузи подскачаше около нас, посядаше минута -две, Августа разказваше за ЕлЕй, за пътуването, а аз слушах като прилежен ученик.

- Като гледам, няма нещо което да не си свършил. Благодаря Петро, не съм се й съмнявала.

Да те попитам, а защо ти досега, нито веднъж, не си ме поканил у вас, а. Не криеш нещо, нали.

Тръгваме, любопиотна съм - говореше тя като навита латерна - Роузи, ще ходя у Петро, не ме чакай за обяд.

Наведох срамежливо глава, ръцете ми се  изпотиха. Уж чисто у нас, но женско око, ще забележи нещо.

Пък и къде-къде моята къща е по-скромна от нейната.

Изкарах Поршето, подадох й ключовете

- А,не, ти ще караш, знаеш пътя, нямам доверие в навигацията 

Подкарах бавничко. Едно, че не бързах, друго, че е чужда кола.

- Какво, страх те е да караш ли, я по-смело, натисни газта - смееше се тя - Забрави ли как ме напътстваше,... а онова бягство от местопрестъплението.

Не, че съм Ники Лауда, но умело се провирах между колите, все пак Порше е, а не Рено туинго.

- Ето тук живея - спрях пред желязната пътна врата.

Огледа критично къщичката, старотия от 60те години на миналия век, белосана, със сини дървени кепенци, голяма тента да покрива терасата с мозайка, нацъфтели мушката, в ъгъла  голямо Дървото на живота. Окосена трева, дафинов лист, жасмин надвесен над терасата, дежурните за всеки двор, два лимона, мандарина,  три портокалови дървета и палма грижливо подрязана. Погледът й попадна на три двуметрови израстъка от див орех, бях очупил долките листа и изглеждаше като някакво библейско дърво, все не оставаше време да го изкореня...

- Интересно - отбеляза тя - И подредено

Лъхна ни приятна хладина от стаите. Любопитно надникваше по тях, като малко детенце надничаше из чекмеджетата, вторачваше се в ефтините репродукции сбирани из квартала и умело реставрирани от мен. Вървях усмихнат след нея. Какво повече му трябва на човек, малко, приятно и удобно, а не 10 стаи с 5 бани ли, разни кътове за почивка, работа или губене на време с измислено хоби.

- И ти живееш тук, казваш доволен си от живота,... подредено и функционално, чисто и приятно. А къде ти е аптечката Петро, искам да видя какви медикаменти употребяваш.

Хвана ме на тясно. Нямах такова нещо.

- Ами тук в шкафчето в банята имам Аспирин, Амидофен, йод, риванол, мярля, памук - взех да пелтеча - И в Реното имам автоаптечка, същото е, плюс турникет и маска.

Погледна ме недоверчиво

- Нима това смяташ, че е аптечка...Ще надникна отново  в спалнята ти, из шкафчетата, в гардиероба...

Върна се видимо разочарована.

- И не употребяваш антидепресанти, успокоителни, макар и Нурофен..

Гледах я смутено, чупех пръсти от неудобство.

- Интересно, приемам го за 100 % истина, защото дойдохме неочаквано. Смайваш ме, искрено ти казвам,... да не употребяваш медикаменти.

Щипеше ме по бузите, по тялото през фланелката, провря ръка под нея, галеше ме нежно.

- Не съм се излъгала, не съм,...- бръщолевеше тя - Не съм се решила на глупава постъпка,... той заслужава,... ще му доверя тайната си.

Какво й стана , отиде в Америка по-нормална, а се върна...не мога да я позная. Но ще действам като по тревога.. Започнах да я разсъбличам, риза, сутиен, панталон, бикини, чорапки, по тревога се разсъблякох и аз.

Нямаше време да гледаме отново голите си тела, а и те се познаваха  от преди...

Не е очаквала вероятно. Окопити се. Какво да крие по-напред,... щръкналите издайнически гърди, или набъбналото венерино триъгълниче, или да ме притисне до себе си и да се скрие в мен...

              Спалнята  изскърца  под тежеста ни, беше ни тясна и по дължина и по ширина.

Търсещите ни  неща се намериха и укротиха едно в друго.

- Петро, Петро...- шепнеше тя- Ти си, няма кой друг...Знаеш ли, че те...

Не я изчаках, зацелувах я страстно. Дали това беше наистина  жената за мен, да допълня ли, че не ме интересуваше богатството й, Америка,... тя дали мислеше същото. Какво съм се размислил, сега да мисля само за любовта ни.

Тя подскачаше, утихваше  за момент, отново лудешки танц...

Тихичко възклицание и впитите  пръсти в гърба ми възвестяваха удоволствието й.

Замряхме така  няколко мига. Поразмърдах се. Тя ме последва...

Изригването ми бе съпроводено с нежни тсонове на утихващи страсти.

                Не водя статитика, но беше петък следобяд. Позвъни ми Августа.

- Скъпи Петро, къде си момчето ми.

- Както обикновено в къщи - засмях се- И чакм твоите идея скъпа ми Августа.

Бяхме прескочили '' миличкото'', направо към ''скъпи''

- Петро, ще мина да те взема от вас и отиваме на улица  Константинополеус 20, имам нещо  в предвид, другите приятни неща после. - сериозно нареди тя..

Чаках пред къщи. Предвидливо взех стотина евро за джобни, знам ли какво е намислола, та да не се излагам без пари.

Поршето закова пред мен. Размяна на любезности, целувки. Подкара мълчаливо. Отговаряше ми само с поклащане на глава. Мълчалива и съсредоточена.

Спряхме на Константинополеус 20. Била е подържана къща. Ръждясалата брава трудничко се отключи, добутах да се отвори вратата. Дворът с трева до коляно, разкривен плочник, изсъхнала градинка, цитрусите клюмнали от безводие, само смокинята се переше със зелените си листа. Голяма къща в средата на двора, каменна пътечка към помощни сгради. Занемарено от години.

Ами добре, ще ми отвори работа, на калпак ли да пазаря работата или дневна надница, но под 1800 - 2 хиляди евро няма да падам. Олюцена мазилка, цокъла за ремонт...добра къща е била.

- Харесва ли ти - попита тя

- Да, макар и занимарена, ще иска доста работа. Какво трябва да се направи по нея

- Аз не знам, ти знаеш,... тази къща от понеделник е твоя - каза тържествено тя - Ето ти ключовете, в понеделник нотариуса ще е готов с документите.

- Но  как така, защо,... та аз си имам къща - несвързано взех да питам

- Ще ти кажа - въздъхна тя - Това е къщата  на един от братята, малкият брат,... влюбен в майка ми, беше моя, сега е твоя, на мен не ми трябва. Знам, че ще я стегнеш като твоя, искам да добавя оставила съм в банката пари за ремонта, каквото похарчиш, представяш доументи, идват ,проверяват и ти плащат, това което икономисаш е пак твое, след като декларираш, че си привършил. В друга сметка съм ти оставила 60 хиляди евро, един вид месечна заплата за няколко години,... тях ако искаш можеш да изтеглиш наведнъж и да си заминеш с тях за България, или където намериш за добре, никой няма да те дири... Но знам, че няма да ме разочароваш.

- Да влезем и вътре - предложих малко плахо - Може да има ценни неща или семейни реликви.

- Това въобще не ме интересува, и това е твое, упоменато е в завещанието ми. Вероятно има лека кола в гаража, също е на твое разполужение. Ключовете дадох ли ти.

Показах връзката ключове.

- Заключай и да се омитаме от тук - рече тя гневно.

Караше безцелно из улиците, смълчани и двамата, всеки зает с мислите си.

- Скъпа, не знам как да ти се отблагодаря  за доверието - наруших мълчанието

- Удовелствието е мое, Петро... къде да карам

- Къде, у нас или у вас,... ако е на таверна няма ли да има прекалено много  шумотевица

- Прав си, и у вас и у нас, ще сме спокйни. Хайде у нас, ще почерпя, че се оттървах, а ти прие.

Изчаках я пред гаража, хванах я под ръка.

- Искаш ли да се разходим из твоята градина, Августа.

Тя кимна. Тръгнахме. Водоскокът радостно подскачаше, по окосената трева проблясваха водни капчици на лунната светлина, църкаха щурчета. Свеж ветрец си играеше с косите ни.

Звездите мигаха. Среднощната идилия бе допълнена от отрупаната маса, разноцветните светлинки от цветомузиката, лунният кръг бе застинал в басейна и се отразяваше в очите ни.

Бяхме прави един до друг с преплетени пръсти, гледахме се в очите.

- Петро, искам да споделя нещо с теб. Харесваме се взаимно, това е факт. Пресилено ли е  да си признаем, че се обичаме. Не...А кога сме повече жертвоготовни...Бях ти  казала за Джон, с когото сме приятели, той иска да има дете с мен. Той  не знае истината , ти сега знаеш цялата.

Познавам много лекари-гинеколози, мнението им е, че има дни в които вероятнотта да се забременее е над 99 %, но ние не сме улучили тези дни, както виждаш не сме се пазили в любовта си, за това толкова често отскачах до Америка, исках да изглежда по-достоверно...Тези дни ще настъпят при мен след  три дни. Готов ли си. Можем да идем само двамата някъде на курорт, или тук, у вас, у нас.

Това не е отплата за дарението ми, просто те моля заради любовта ни...

Ти си най-подходящият, не донор, а човек.

                Преглътнах тежко. Не съм Хамлет, та да си задавам въпроса, не съм и Казанова, безотговорно да се впръсквам. Ако наистина я обичам, мога ли да го сторя.

Мога. Едно благо в повече.

- Августа, любов моя, ще направя всичко което пожелаеш и е по силите ми.

Искаш ли да се любим без да имаме чувство за задължение, а ей така защото се обичаме и заради самата обич и любов.

Говорех и си вярвах, че всичко е възможно.

Отказах на момчетата допълнителната работа, стараех се по всяко време да бъда около нея, да я предразполагам за любов и да се любим без задръжки.

Изглежда нещата се получиха.

- Петро, надявам се тои път  да е успешно, след два дни летя за ЕлЕй - радостно ми съобщи  - Имаме още 24часа за любов.

Така и направихме. Е, не че преплитах краката, беше ми приятно и с чувство на изпълнено желание

             Изпратих я на летището. И този път без прегръдки, сълзи, целувки.

Беше ни достатъчно до сега. Помахахме си за довиждане или за сбогом...

Самолетът се понесе по пистата и се загуби в небесната шир,  отнасяйки и отлитайки  с надежди...

              Няколко месеца в очакване.. Бяхме си обещали, че тя ще ме търси. Роузи също нямаше известия от нея, е какво пък, вероятно и там има задължения , работа, ежедневни грижи.

Поглеждах въм жълтите пликове с документи в моята си къща. Прелиствах ги понякога, научих наизуст банковият договор за ремонт. Какво чаках.

Окосих високата суха трева, оформих градинки, полях дървета. От водата всичко живна. Когато съм на работа в къщата на Августа носех  смокини на Роузи, споменавахме Августа . И у двамата витаеше тягостно чувство, липсваше ни Августа.

               Отвън подарената ми къща и дворът придобиха привлекателен вид, вече можех да декларирам извършеното по ремонта до момента в банката. Дойде комисия, гледаха учудено стореното, извиних се, че за работата си не мога да си  издам документ, те се засмяха дружелюбно и преведоха добра сума по сметката ми.

Отключих гаража. Обрах паяжините на входа, дръпнах покривалото,... и о, чудеса, сребвист Нисан Скайлайн, сякаш току що слязал от конвейра, регистриран. Поразгледах го, ще отива определено на джинсите ми. По табла по стените подредени гаечни ключове, знайни и незнайни джаджи, алуминиев полубега, извънбордов двигател за лодка  модел ''Джонсън''. Побутнах вратичка, друго помещение. Двоен гараж и него на колесар се мъдри лодка само с един двигател, ето имам си и занимавка, сваленият двигател е за ремонт.

Последва двудневно чистене из гаражите. Намерих документите на Нисана и лодката.

За лодката платих някаква такса 10 евро, и че мога да я закарам на технически преглед в работилница към доковете.

Да видя и онова чудо Нисана дали работи. Обичайните дребни технически проверки от моя страна, нов бензин, антифриз, гуми, масло, батерия... Двигателя заработи нормално и аз му се радвах, имам  си вече и спортна кола. Подскачах от радост около нея, поглеждах към входната врата на къщата, все още заключена. Защо, страх  ме беше от духове ли, този ''брат'' не е живял дълго тук, направил я само да се изфука пред големия си брат и жена му. Почесох се умно зад ухо. Чудно, при толкова много жени, да са влюбени в една жена. Добре, ами тя  не е ли могла да отреже веднага единия или й е било добре с двамата...Жени, иди ги разбери

                В петък бях в къщата на Августа. Ежедневното, отключ, кафе, малко приказки алабала, заключ, и до понеделник.

- Роузи, ти нали неделен ден ходиш на църква, ще се помолиш ли за мен, да не ме срещне опашатия

Тя ме изгледа и се засмя

- Но, опашката къде му е, отпред или отзад

- Знам ли, но ме е страх да не ме изненада

- Ще се помоля разбира се, а за други - и се засмя ехидно

Направих се, че не съм чул намека й.

- А при теб как е - попитах

- Все същата...При нас мъжете са по-малко и която се уреди не го изпуска. А и аз, нали цяла седмица съм затворена тук, къде да го намеря

- Ами то и аз, като съм по-свободен, всеки се прибира от работа, яде, спи и отново на работа. Е виж в неделя вместо да ходите на църква...

Тя се прекръсти и усмихна загадъчно.

следва...