30 дек. 2008 г., 23:48

Нереално

1.2K 0 0

Сякаш сънувам, а всъщност не...

мечтая или тъгувам, или някой ме зове

в ледените светове?

Свят в ледена обвивка с ледени хора, ледени сърца,

бродят без посока, без светлина.

Затварям си очите- усещам леден полъх... на вятър или не...

Отварям си очите - сякаш всичко бе измама... измислица в ледения свят?

Всичко пред очите ми се отдалечава... фантазия... магия... или не... или да...

Откривам отговора в себе си.

Макар и лед - красиво е, очите ти завладява и не е реално... мистерия...

Зад ъгъла се крие истината, но за миг помисли... ти никога не би стигнал до там!

Защо!?

Една необяснима сила с полъх на демон и тяло на змия...

надеждата се губи в мен, а има ли я още в теб?

 

                                   Краят ме зове...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...