Сякаш сънувам, а всъщност не...

мечтая или тъгувам, или някой ме зове

в ледените светове?

Свят в ледена обвивка с ледени хора, ледени сърца,

бродят без посока, без светлина.

Затварям си очите- усещам леден полъх... на вятър или не...

Отварям си очите - сякаш всичко бе измама... измислица в ледения свят?

Всичко пред очите ми се отдалечава... фантазия... магия... или не... или да...

Откривам отговора в себе си.

Макар и лед - красиво е, очите ти завладява и не е реално... мистерия...

Зад ъгъла се крие истината, но за миг помисли... ти никога не би стигнал до там!

Защо!?

Една необяснима сила с полъх на демон и тяло на змия...

надеждата се губи в мен, а има ли я още в теб?

                                   Краят ме зове...