Сякаш сънувам, а всъщност не...
мечтая или тъгувам, или някой ме зове
в ледените светове?
Свят в ледена обвивка с ледени хора, ледени сърца,
бродят без посока, без светлина.
Затварям си очите- усещам леден полъх... на вятър или не...
Отварям си очите - сякаш всичко бе измама... измислица в ледения свят?
Всичко пред очите ми се отдалечава... фантазия... магия... или не... или да...
Откривам отговора в себе си.
Макар и лед - красиво е, очите ти завладява и не е реално... мистерия...
Зад ъгъла се крие истината, но за миг помисли... ти никога не би стигнал до там!
Защо!?
Една необяснима сила с полъх на демон и тяло на змия...
надеждата се губи в мен, а има ли я още в теб?
Краят ме зове...
© Александра Николова Всички права запазени