Нероден живот
Споменът ме върна към една отдавнашна история, която съм запомнила с най-големи подробности.
Имах изпит в университета и се шляех безцелно по улиците на Велико Търново. Бях отседнала в хотел „Стадион“. Не ми се прибираше. Времето беше прекрасно – пролетно, явявах се на предварителна сесия. Дори и по време на разходката в съзнанието ми преминаваше наученото по отделните въпроси от конспекта.
Пролетните слънчеви лъчи носеха живот и красота, рисуваха усмивки върху лицата на хората и сякаш им шепнеха, че животът е по-хубав след дългата зима. Пролетта като мила и добра фея ме гледаше с красивите си очи. Но всяко нещо си има край и граници. Трябваше да се прибера в хотелската стая и да хвърля още един поглед на наученото.
Вечерях в „Славяни“. Единият от сервитьорите ми беше познат и доста се постара в обслужването. И имаше защо – бях помагала на дъщеря му по български език и литература.
Макар и неохотно се отправих към „Стадион“. В хотела от администраторката разбрах, че в стая ...