Минават почти осем месеца, откакто той заминава, преди да подновим комуникацията си. Първият път, когато се чуваме, влагам толкова енергия в това да прикрия вълнението си, че дори не си спомням за какво говорим. Едва когато затварям и поглеждам екрана, на който е изписано, че връзката е продължила повече от два часа, си давам сметка, колко много ми е липсвал.
Прекарах доста време, убеждавайки се, че въобще нямам право да ми липсва, защото, когато той замина, бяхме просто добри познати. Но тези ми убеждения не промениха особено тъпата болка, която усещах при мисълта за него.
Сега се чуваме почти всеки ден, не мога да откъсна мислите си от него – дърпам ги отривисто да се върнат, но те не слушат и тичат весело пак при него. Вълнуват се, той се прибира след месец. Цялата надежда на света се е побрала сега в младежката ми душа и реди картини на дългоочакваната ни среща. Не съм го виждала от десет месеца. Иначе казано, липсвал ми е цели десет месеца.
×××
Лято
Музиката от сцената е силна, но ...