Старецът се отдели от сянката на дъба и стъпи на пътя. На Нестор му се стори, че е стоял там от часове – той нали все гледаше към града дали не се задава каруцата на брат му – тръгна още заранта, а нещо се бавеше.
Пътят беше пуст от много време – Нестор знаеше, защото не беше напускал двора, а тоя човек се беше появил сякаш от нищото. Като че ли е бил част от вековното дърво, разперило възлести, изсъхнали клони в началото на селото за гостоприемна прегръдка – да посрещне, приюти и приласкае всеки идващ тъдява странник, да го нахрани, напои, подслони и да си го изпрати сетне по живо по здраво.
Първа е къщата на младия каменоделец в Беловир – спретната, подредена, с широк двор, ограден с нисък каменен зид, с прихлупената пристройка на работилницата отстрани и кипрата двукатна къща от ломен камък – с червен керемиден покрив, широк, открит чардак отпред и светнали дантелени перденца на малките прозорчета. Там господарка е Биляна, младата му жена, а той така – ката ден в прашната работилниц ...