Минаха се няколко дни откакто навърших 17 години, времето беше все тъй горещо и променливо. Един ден, ако вали дъжд, на другия ще грее ярко слънце.Скоро наближаваше панаира в града, много хора, различни атракции и много храна. Всяка година ходим с Ема на градския панаир, играем на различни игри и печелим различни награди, но от всичко най-харесвахме захарния памук, който се продаваше на един щанд точно до влакчето на ужасите. Тази година ще отидем отново за този захарен памук и за няколко играчки, но ще я убедя да се качим и на влакчето на ужасите. Все пак вече сме пораснали и няма от какво да се плашим. Телефонният звън наруши мислите ми, взех си телефона и погледнах екрана, името на Ема беше изписано на него, затова побързах да вдигна.
- Ало, Алекса! Какво правиш?
- Тъкмо мислих за наближаващия панаир, ти?
- Точно заради това ти се обаждам, да те питам ще ходим ли тази година?
- Има ли питане, естествено,че ще отидем!
- Супер, само двете или онзи Ник ще дойде?
- Не съм говорила с нег ...