21 мая 2023 г., 10:51

Нина 

  Проза » Рассказы
2139 2 20
7 мин за четене

  "Безкрайността е най-краткият път към себе си."

Сенилга

 

 

      Мрак над бялата, разпръсната като облаци, видимост на пътя, скърцането на ноемврийския сняг - ранен, голям ... така че не могат да минат коли, само шейни бързат, прорязвайки безнадеждната полунощ на Полесие! Те нямат време да замръзнат сред щедра внезапна снежна покривка под звездите и да станат моята витлеемска пещера, моите ясли. - Хайде, хайде... - обречено се обажда старият фелдшер, в преживяно предчувствие, очаквайки най-лошото от една четиридесет и шест годишна родилка, която не крещи, а само се моли: : Покрим, Аний, Фатий, Тит и три тайни ангела отпред, отворете правото на живот на моето бебе и не позволявайте нито студ, нито недостатък, нито смърт ... "

.-Уау! - извиква тържествуващо бебето

- Ура!!! Чичо крещи и хвърля снега обратно в небето.

- Амин. - казва родилката и поема от ръцете на удивения фелдшер един нов, крещящ живот - мен.

  … На колко години съм? Гледам дантелената шарка на завесата, виждам през нея там, далеч напред, на прага, жена в черно монашеско расо с голям жълт куфар.

- Стефка!!! - възкликва толкова близо, сякаш гласът ми и сякаш ръцете ми прегръщат гост

-  Сестро, ти пристигна ... .

„Пристигнах, пристигнах Иди, помогни да пренесеш люлката, която направиха братята.

Аз съм това бебе и определено това е моето легло...

„Ти се роди, а след месец сестра ми Стефка ти донесе люлка от манастира“

... Странна е ... Очите й винаги са гневни. Удря ме по бузите, струва си възрастните къде да отидат. Тя е на седем години и е сестра ми Зина ...Ранна пълноводна пролет... Люлея се в едно дървено корито, поглеждам нагоре и виждам нещо странно - мига и мига... Това е слънцето. Примижавам и се смея на глас, докато не заспя ... ... и отново е! Играем. Чувствам се толкова добре, цялата съм пропита от постоянното му участие. Тя ме води, мами ме по странен, студен, но толкова безукорно мек начин през пъстрия свят от двете й страни. Това е река. Това е моят Стир. Което означава, че вече...

 - - И в твоите шест месеца Зина и нейната приятелка решиха да играят в Ивасик-Телесика - те те сложиха в корито и те оставиха да преминеш през преливника Стири, но не можаха да го получат и измислиха история за цигани, които уж те открадна направо от дома.

... Толкова ми е студено... Отварям очи и виждам такава красота пред себе си - черно небе, поръсено със злато... Вятърът жужи, играе:

У-у…-угр-у-у…у…

— ПЛЫЩ… плВЫщщщ…хлллл- моята бавачка-река пее под мен.

- Агу-гу - важно е да добавя моя глас: Агу-гу!

— ХХХуЩЩЩ!! - една птица прелита над мен... веднъж, два пъти и накрая сяда до мен и гледа с учуденото си око. Грабвам я, притискам я към себе си и заспивам от внезапната топлина.

- Покрим, Аний, Фатий, Тит и три тайни ангела напред! - Чувам гласа на майка ми - Призовавам те да се отдалечиш във всички посоки, при дъщеря ми, на непознато място, а след това се събере и не позволявай на бездната, и не позволявай косата й да падне от главата й, нито навън от злоба или за птиче гнездо.

- И месец по-късно ви намерихме, обаче, вече с полицията, в ферма. Корито се хванало за камък ... Хазяйката пани Хана излезе сутринта и те видя. Веднага щом започна да се приближава - птицата излетя от теб ... „ "Никога не съм виждала такива птици “ - каза Хана. Крилата метрови, бели-бели" ...- с които цяла нощ те е покривала.

... Две момичета близначки, лененокоси, синеоки, леки, звучни - винаги с мен - с късове почукват, викат, целуват и всичко хранят.

И тук е... — И ето... - - Реката е довела, отче свети, почти до прага. Ако не за момичето - добре, плюещият образ на Ивасик-Телесик. Трябва да я кръстим, иначе всички сме "кукли, да кукли" Кръсти я, за Бога.

-„Може би вече е кръстена?“ брадат мъж в расо с голям кръст на корема отключва.

- „Да, какво от това, ще я викат два пъти…

- Ами носете балия с вода, риза, кърпа, а аз имам кръст за нея. ... „Отричам се, отричам се, отричам се“ - чувам гласа на г-жа Ганна и след миг се озовавам под вода, три пъти ... и всеки път виждам полюшващ се кръст изпод водата, от който образът върху него, сякаш е жив ... и накрая чувам името си - "Нина"

 

 

 

Текст на русском языке

Нина

"Бесконечность - самый короткий путь к себе"

Сенилга

 

Сменю тревогу на дорогу

И отойду хоть на версту

Туда, где мать молилась Богу,

И где отец носил звезду…

Тьма над белым, взбитым, словно облака, видимым дороги, скрип ноябрьского снега – раннего, большого… настолько, что никаким авто не проехать, и только сани несутся, рассекая бездорожную полесскую полночь! Им не успеть - застыть посреди щедрой внезапной заснеженности под звёздами и стать моей Вифлеемской пещеркой, моими яслями.Хрипит лошадь, ругается почём свет, дядька-возница.

—Давай, давай… - обречённо взывает старый фельдшер, в опытном предчувствии ожидая самого худшего от сорока шести летней роженицы, что и не кричит, а только призывает:

Покрим, Аний, Фатий, Тит и три тайных ангела впереди, откройте право жизни младенцу моему и не допустите ни холода, ни изъяна, ни смерти никакой…»

—У-а!!! – победно извергает новорожденная фельдшеру ..

—УРА!!! – орёт дядька, отбрасывая снег обратно в небо.

— Аминь. – говорит разрешившаяся и принимает с рук поражённого фельдшера новую орущую жизнь – меня.

…Сколько мне? Я смотрю в узор кружева тюлевой накидки, наброшенной надо мной. Вижу в нём прорванную дыру и уже сквозь неё там, далеко впереди, в дверном проёме женщину в чёрной монашеской рясе с большим жёлтым чемоданом.

— Стефка!!! – восклицает такой близкий, будто мой голос, и будто мои руки обнимают гостью – Сестричка, приехала…

— Приехала- приехала – иди, помогай внести кроватку твоей крале, братия сподобили.

Это я краля, и кроватка моя, значит мне ровно…

«Ты родилась, и через месяц моя сестра Стефка привезла тебе из монастыря колыбельку»

…Чудная она… Глаза всегда сердитые. Хлещет меня по щекам, стОит взрослым куда выйти. Ей семь лет, и она – моя сестра Зина.Весна ранняя полноводная … Я раскачиваюсь в деревянном корытце, смотрю вверх и вижу что-то странное – то – мигающее, то вспыхивающее…Это – солнце. Я жмурюсьи заливисто смеюсь, пока не засыпаю……и снова оно! Мы играем. Мне так хорошо, я вся пронизана его постоянным участием. Оно ведёт-зазывает меня по странной, холодной в спину, но такой безупречно мягкой дороге мимо пятнистого мира по обеим её сторонам. Это – река. Это моя Стырь. А значит мне уже…

— А в шесть месяцев Зина с подружкой решили в Ивасика -Телесика поиграть - положили тебя в корыто и пустили по разливу Стыри, а вот достать не смогли и придумали историю про цыган, которые, якобы, выкрали тебя прямо из дома.

...Мне так холодно… я открываю глаза и вижу перед собой такую красоту – чёрное, пересыпанное золотом небо… Гудит, играет ветер:

—У-у…-угр-у-у…у…

— ПЛЫЩ… плВЫщщщ…хлллл… - поёт подо мной моя нянька-речка.

—Агу-гу – важно присоединяю и я свой голосок: Агу-гу!

—ХХХуЩЩЩ!!! – проносится надо мной птица… раз, другой и, наконец, садится рядом и смотрит своим удивлённым глазом. Я хватаю её, прижимаю к себе и засыпаю от внезапного тепла.

— Покрим, Аний, Фатий, Тит и три тайных ангела впереди! – слышу я голос мамы –Призываю вас отойти во все стороны, к моей доченьке, во чужое место, а тамсойтись и не дать пропасть, и не дать с головы её волоску упасть ни по злу умыслу, ни для гнезда птичьего.

— А через месяц нашли мы тебя, правда, уже с милицией, на одном хуторе. За корягу зацепилось корытко… Хозяйка, пани Ганна, вышла поутру, да и увидела тебя. Только стала ближе подходить – птица с тебя слетела… «Сроду таких не видывала» – так Ганна говорила. Крыла метровые, белые-белые,ими она тебя всю ночь укрывала.

…Две девочки-двойняшки, льноволосые, синеокие, легкие, звонкие – всегда при мне – деревяшками постукивают, аукают, целуются, да всё кормят. А вот и…

— Прибило, батюшка, чуть ли не к порогу. Не будь она девочкой – ну, вылитый Ивасик-Телесик. Надо и по имени к ней, а то мы всё «лялька, да лялька» Покрести, заради Христа.

— А может, она уже крещённая? – отпирается бородатый в сутане с большим крестом на животе.

— Да, что с того, будет дважды призвана…

— Ну, неси балию с водой, рубашонку, полотенце, а крестик для неё у меня найдётся.

…«Отрекаюсь-отрекаюсь-отрекаюсь» - слышу я голос пани Ганны, а спустя мгновение оказываюсь под водой, трижды …и каждый раз вижу из-под водыкачающийся крест, от чего образ на нём, как живой… и, наконец, слышу своё имя - «Нина»

 

© Сенилга Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Път към себе си »

5 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ВАУ! Спасибо, Радослава!
  • Глас и успех и от мен!
  • Благодарю, дорогая Златка! Участие в конкурсах очень поднимает градус обучения болгарскому языку, стараюсь. Этот рассказик мне очень дорог.
  • Харесва ми, Сенилга! Удачи, дорогая!
  • Виктория! Благодарю Вас! Голос Виктории - уже победа!
  • Миночка! Как же я Вам рада! Спасибо за поддержку от всей души!
  • Рада Вам, дорогая Скитницa! Благодарю за поддержку и за такой важный для меня визит в мой первый рассказ на прекрасном болгарском языке, который так близок к нашему древнему говору лемков. из рода которых я есть.
  • Дорогая Паленка, Вы очень тонко прочувствовали эти разные уровни - sosстояния, благодарю, что ТАК читали!
  • Хареса ми, Сенилга! Давам глас и ти желая успех!
  • Хареса ми, Сенилга. Наистина си се справила чудесно! Браво!
  • Сенилга, наистина си се справила чудесно! На места ми беше странно и объркващо, но пък това придаде един мистицизъм на разказа, което много ми хареса! Като за първи превод е добре и те поздравявам!
  • Наистина си се справила страхотно и с превода!
    Прочетох го първо на руски. Все едно четях митология, усещане за безметежност и безвремие, на различни нива.
    Поздравления!
  • Таня сто раз спасибо за такую поддержку!
  • Прочетох го два пъти, за да усетя емоцията! Благодаря за този разказ, Сенилга!
  • Таня! Спасибо большущее!!!
  • Чудесно е!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, това е вдъхновяващо!
  • Според мен си се справила повече от прекрасно! Като за първи опит е страхотно! < 3
  • Дени!!! Спасибо огромное преогромное! Я так волнуюсь. Это первая на болгарском языке моя проза, и если есть замечания, буду очень благодарна. Мне необходимо знать, где я "сморозила".
  • Супер!
Предложения
: ??:??