Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ 3
Баба Димка се беше подпряла на бастуна си и с присвити очи наблюдаваше наближаващата кола:
− Яяя, кой ни е дошъл на гости.
От колата слязоха трима млади мъже с широки гърбове като трикрилни гардероби и бичи вратове. По главите им имаше едва набола коса, а очите им шареха нащрек.
− А? Ама вий да ни сте близнаци, мър баба?
Единият се засмя и се облегна на колата. Извади цигара, запали я и жадно всмука с устни:
− Не сме, бабке. Полицаи сме.
− Въйййй! Ма то и моя Жорко е полицай. Познавате ли го, а?
Като видя, че никой няма да й отговори старицата продължи:
− Ама кат го облекли с една ти ми униформа, кат му дали едно чудо – от едната страна зелено, а от другата – червено. Викам му:”Какво е това чудо, бе, Жорко?” а той:”Мамо, с него контролирам хората и си вадя хляба.” Брейййй, голяма работа ви казвам…Ам вий от кои сте, ба? За тока и водата ще идват чак есенеска.
− От държавна сигурност сме – каза пушача, а очите му се присмиваха открито. ...