И пак е първи юни. Ден на детето – поне официално. За да ни напомни, че през другите дни не се сещаме за малките българчета.
Не, не – храним ги, обличаме ги, на училище ги изпращаме. Поне голяма част от тях. А за останалите са подобни дати – Коледа, Великден – дните на благотворителността. Която напомня по-скоро опит за откупване и прикриване на греховете. И, разбира се, е добре политически-рекламно оползотворявана.
Както става и на днешния ден. Защото избори пак идат – всяка възможност да се блесне пред електората трябва да се използва. Основно правило в политизирания ни ненормален свят. В който се мъчим да отгледаме нормални деца.
И те растат. С наша помощ или въпреки нея. И се градят като личности. Които трябва да обичат ближния, да творят, да се издигат културно. В среда, където наистина е добре да дадеш втората риза на ближния. С подходяща лихва, та да си купиш трета и развиваш бизнеса натам. А може и законово кожата му да одереш – нали си в правата си? Свят, в който правото не оз ...