17 июн. 2011 г., 22:08

Нощ...

830 0 0

Нощ, колко ли много хора приличаха на нея… Тя скриваше под тъмното си крило делата на много лоши хора и хвърляше в сянка всичко хубаво сътворило деня…
Той беше същият… светъл и тъмен, добър и лош, мой и чужд…
 Прибирайки се, отново го забелязах, а беше тъмно. Не се виждаше нищо, ала в един момент светлината от уличната лампа достигна да него и тогава го видях. Той изглеждаше точно като нея – Нощта: тъмен, груб и неразбран. Замисляйки, се разбрах, че не бих разпознала никой друг, но него щях  винаги… А той вървеше пред мен. Нежно грубите му стъпки отекваха заедно с моите. Споделяхме един път… една улица, но не и един живот… Поетапно  стъпките му се отклониха, ето че бе стигнал собствения си дом и се  прибираше… И ето - отново пътищата ни се разделяха, отново груби мъжки стъпки отекваха в нощта, отдалечавайки се от моите, а и от живота ми…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кари Брадшоу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...