00,00 – 01,00 часа

В подножието на един от хълмовете има малък парк. Улицата е добре осветена и виждам високи борове, малки красиви ели, вече повяхващи цветя. И светли алеи, покрити по всяка вероятност с бял пясък – кой знае отде докаран. Някъде сред парка се мярка висока къща – два или три етажа…

Порталът е от ковано желязо, с плетеници, но достатъчно близо разположени, та да не може човек – дори дете – да се провре. А за всеки случай до входа има малка къщичка. Явно за охраната…

Самата охрана ни посреща – двама души, небрежно отметнали якетата, за да се видят отдолу кобурите. Поглеждат колата, виждат ни нас тримата със Здравчев и Трифонов, отварят портата. Не посмяват да проверяват документите, което явно ги изнервя – какви са пък тези, дето ще пренебрегнат охраната на самия Митов…

Спираме на малък паркинг, където има още две коли. Очаква ни среден на ръст, младолик човек:

- Гайдаров – представя се той и ни води към къщата.

Отблизо, под светлината на умело скритото в храстите осветление, виждам цялата й красота. Архитектът е пренебрегнал някогашната мода на мутробарока и е създал наистина впечатляващ дом – три етажа, веранди, балкони, най-отгоре голяма тераса, изящни прозорци…

Влизаме, Гайдаров ни повежда някъде наляво от входа и се озоваваме в малка заличка – така, около шейсет квадрата. Посочва ни три фотьойла и се отдалечава. А през отсрещната врата се появява самият Митов. Нейде на 60 години, със здраво тяло, широко лице, гола глава – наполовина природно, наполовина под въздействието на бръснач, в небрежен костюм. Достолепен, но някак си делничен, като за неособено важни гости…

Сяда на дивана пред нас и ни поглежда въпросително.

Представяме се, после го питам:

- Господин Митов, вие сте започнали строеж на улица „Марица“. Някакви проблеми около него?

Митов веднага започва да обяснява, макар че не е моя работа какви проблеми би могъл да има един честен частник в законния строеж на свой дом…

- Не, проблеми нямам. Хората се оказаха добри, приеха офертата ми, осигуриха документите, сега карам материали и строя вече…

Хващам се за думата:

- Хората са ви осигурили документи, казвате. Значи има някои от живущите там, които са ви познати и работят за каузата ви?

Митов се подсмихва:

- Всички, които живеят в кооперацията, ми бяха непознати доскоро. Просто се срещнах с управата, беседвахме, те са направили събрание, подписали са протоколите и ето…

- А някакви допълнителни плащания някому? – питам директно, тъй като няма смисъл да разтегляме. И той, и аз знаем за какво говорим…

- Да, разбира се. Хората от управата отделиха много време за мен – тичаха по съседи, разговаряха, документите подготвиха. Е, не беше трудно – всички се съгласиха да ми дадат въздуха, но все пак… Пуснах им по някой лев, но не помня кому колко…

- Само за тая работа? – демонстрирам недоверие…

- За тая, разбира се. Останалото вършат моите хора – имам адвокати, имам специалисти архитекти, строители, снабдители…

Здравчев се намесва:

- Някакви оплаквания от управата, че има хора против строежа?

Очите на Митов демонстрират невинното учудване на феята Малвина пред дългия нос на Пинокио…

- А защо да са против? Предлагам поемане на някои разходи, насреща искам само да построя още един апартамент. Опасност няма – строителните конструктори са заверили с подписа си сигурността, общината е одобрила…

Така… Значи това е неговата линия. При това здрава линия – всичко е законно и в рамките на добрия тон. Наел домсъвета, платил за извършеното. Но – поръчвал е само неща, за които никой не може да го укори. И да се появи обратно твърдение – то си остава твърдение. Няма доказателства – има нечии обидни клевети…

Трифонов се обажда:

- Чухте, предполагам, за убийствата там…

- Да, разбира се. Градът уж е голям – но само за нас. Другаде това ще е малък провинциален град. Чух и съжалявам за това. Направо история като за „Гераците“…

Тук го прекъсвам…

- О, вие сте чел книгата?

Митов е даже малко обиден.

- Че аз съм учил в онова време, когато действително се четяха книги. И повестта съм чел, и разказите на Елин Пелин, и „Снаха“, и „Тютюн“…

- А с някого да сте разговаряли за убийствата и „Гераците“?

От това по-директно…

- Може би… - замисля се видимо той – Може би… Ей го, малко след убийството разговарях с тримата господа от домсъвета. И ги попитах май нещо подобно – да не е поредната нашенска история за Гераци… Да, да – така беше… Извинете, но всеки ден имам маса срещи, с много хора разговарям… Обаче, това си спомням – самата тема за убийство на баща и майка е особена…

Добре, да речем, че от него са чули това сравнение и го употребяват. Ами как – големият богаташ го е казал, може да се изфукат с познанствата си… Само един пробив – според него срещата е  била след престъплението, а тримата са говорили така на разпитите веднага след него. Не е имало време за подобна среща…

Но… Оставаме на тая позиция. Няма доказателства. А фактите са лесно опровергаеми…

Разговорът натам тече по нашия план – за строежа, за отношенията с кооператорите, за самите тях с някои негови характеристики. Очаквано нехаресване на Ангелов, добри думи за Витанов и Шанков. Особено за последния – изпълнителен, сериозен, готов на всичко при поет ангажимент…

Поглеждам Здравчев. И той е разбрал, че от тоя храст заек няма да излезе. Крие се добре. Но засега не ни трябва – вече наблизо се мяткат опашките на чакалите, смятащи се за лисици и вълци едновременно…

Трифонов не се обажда повече. Но следи – много внимателно следи развитието на разговора. Имам усещането, че е в позицията на дебнещ хищник. Обаче – дори не се надига. Значи не е видял нужда…