27 дек. 2009 г., 15:08

Нощен шепот 

  Проза » Другие
1136 1 4
1 мин за четене
Събуждането е на пресекулко-въздишки, малки и кристализирани. Будна съм със затворени очи. За да запазя по-дълго виолетовото си отражение и... мириса на стаята. Където оранжевите отблясъци на залеза се спускаха по ръбчетата на устните ти и търсеха да разпознаят лицето ми из многото сенки.
Усети ли като мен нарастващото желание да се завърнем при корените си? Да заровим пръсти в косите и... и да започнем да се изграждаме отново. Сякаш пишем мелодия. И всичко е пеперудено обичане.
Отмерено докосваш страните ми. И говориш с очи. Посвещавам ти дъга – пристана на мечтите ми... Обичам малките теменужки в зениците. Сякаш ми обещават намиране. Вричане. И молитва с лешников цвят.
И сетивата са пулсиращи ями. Които чувстват на глас. Чиито превъплъщения се явяват в кратките паузи между издишванията ни. И създават паралелен свят от трептенията си.
Обичам, когато посяваш нежности по рамената. Маркираме времето с настръхвания. И телата ни са лъч от светлина, бродираме я с трескавост в пръстите. И ти ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоева Все права защищены

Предложения
: ??:??