Нощна пеперуда с бели криле - глава 1

- Вие сте много странен вид хора против закона. - каза непознатият.

- Казва се престъпници. - каза интервюиращият.

- Аз така си казвам.

- Ами значи имаш аутизъм.

- Не е вярно!

- Все тая. Разкажи нещо за себе си.

Непознатият се казваше Стефан и на пръв поглед изглеждаше наистина като аутист. Беше неописуемо висок и нереалистично слаб, с къса коса, която беше вчесана с гел (кой го използва вече?) настрани. Очила, за съжаление, не носеше и не можеше да се нарече истински зубрач, какъвто сигурно е бил през ученическите си години. Никой нищо не знаеше за него, освен че е бил уважаван полицай, което май беше лъжа.

- Ами аз бях полицай... и така можех да хващам крадците...

Интервюиращият се изсмя звучно и когато Стефан го изгледа сърдито, той се извини и излъга, че се е задавил. Взе телефона си, доближи телефонната слушалка до ухото си и набра кратък трицифрен номер. Чу се женски глас, сигурно на секретарката.

- Ало, Краси! Я ми прати тука досието на тоз... как се казваше... - интервюиращият се обърна към Стефан.

- Как ти беше името, бе?

- Стефан.

- А да, на Стефан досието.

Секретарката помълча малко, май намери досието, започна да се смее, но се овладя и спря и каза на интервюиращия, че досието ще пристигне ''по елеватора''. Мъжът затвори телефона и се обърна обратно към Стефан.

- Ок, сега как искаш да ти викам? Стефан, Стефчо...?

- А не, не. За мен специално искам да ми викаш Чефо.

- Това е тъпо, но все тая. Сега първото нещо, което ще трябва да правиш, за да се издигнеш по нашата стълба, е да започнеш с дребни кражбички. Говоря да крадеш дъвки, бутилки с каквото и да е, дребни неща. Недей да се нахвърляш върху телевизори, защото няма да го позволя. Просто недей да се правиш на много печен, щото не си. Тука хората, които се занимават с големи кражби, имат тренинг 10-15 години.

Изведнъж започна да писука нещо и една лампичка започна да мига. Интервюиращият се обърна и отвори някакво шкафче, а оттам извади досието на Стефан. Беше много тънък документ, а той очакваше да е нещо голямо.

- Ами, свободен си, утре ще ти се обадим и ще те извикаме на работа.

- Значи няма да чакам одобрение?

- Тука одобрения няма. Веднага си назначен и с времето ще те наблюдаваме как си вършиш работата и що за човек си всъщност. Ако не можеш да се впишеш в нашите изисквания, ще те уволним.

- Ок, до утре. Обаче не ми казвате в колко часа трябва да се явя?

- Няма определен час. В колкото ти се обадим.

Стефан си тръгна и когато вече излезе от сградата, се усмихна дяволито и потри ръце.

- Охоо, сега ще ги хвана тези вагабонти! На този тъпак Даниел ще му падне ченето от изненада. Защото този път няма да му дойде полицията...