- Вие сте много странен вид хора против закона. - каза непознатият.
- Казва се престъпници. - каза интервюиращият.
- Аз така си казвам.
- Ами значи имаш аутизъм.
- Не е вярно!
- Все тая. Разкажи нещо за себе си.
Непознатият се казваше Стефан и на пръв поглед изглеждаше наистина като аутист. Беше неописуемо висок и нереалистично слаб, с къса коса, която беше вчесана с гел (кой го използва вече?) настрани. Очила, за съжаление, не носеше и не можеше да се нарече истински зубрач, какъвто сигурно е бил през ученическите си години. Никой нищо не знаеше за него, освен че е бил уважаван полицай, което май беше лъжа.
- Ами аз бях полицай... и така можех да хващам крадците...
Интервюиращият се изсмя звучно и когато Стефан го изгледа сърдито, той се извини и излъга, че се е задавил. Взе телефона си, доближи телефонната слушалка до ухото си и набра кратък трицифрен номер. Чу се женски глас, сигурно на секретарката.
- Ало, Краси! Я ми прати тука досието на тоз... как се казваше... - интервюиращият ...