Вселената разстилаше безкрайната си черна мантия, осеяна с милиарди мъждукащи светлинки, пред илюминатора на каютата. Малкото прозрачно парче материя, заедно с хилядите си събратя, се намираше на десния борд на металния корпус, който представляваше космическият крайцер „Тор“. Корабът се носеше в орбита над една малка негостоприемна планета, която се намираше на далечния край на обитаемата зона на своето слънце и поради това зъзнеше скована в ледове. Преследването на звездни пирати беше довело крайцера до тази малка система и сега импулсното оръдие на „Тор” обстрелваше повърхността на малкото парче скала. След всеки изстрел корпусът на кораба се тресеше и размиваше фона от множество бели точици. На койката срещу илюминатора лежеше мъж и гледаше навън, през прозрачното парче материя, но виждаше в себе си. Той беше войник и очакваше заповед да се качи на десантната совалка, която щеше да го отведе на повърхността на планетата, където щеше да се сражава за пореден път срещу космическите пи ...