21 окт. 2023 г., 15:35

Нощните полети на Мърмял

739 1 3
2 мин за четене

Нощните полети на Мърмял

 

- Лека нощ Мърмял! – каза София на сгушилата се черна котка в краката ѝ.

Мърмял бе послушен котарак, вече тринадесет години живееше със София и родителите ѝ. Той дойде в домът им още когато София беше на две годинки. Днес вече подрастваща тийнейджърка много обичаше любимия си котарак. Всичко споделяше с него смятайки, че той не разбира. Разказваше му за приятелките си, за красивите момчета в училище. За уроците си. Днес преди да си легнат и каза за това, че е хванала директорката и кмета на градчето в женската тоалетна на училището. Държали се били странно. В малкото градче, в което живееха добре се знаеше, че и двамата са обвързани и това беше странно. Както и факта, че кметът беше мъж, пък придружаваше директорката в женската тоалетна. Но София вече спеше, сънуваше премеждията от отминалия ден, а Мърмял тепърва отвори очи, опъна черните си лапи и тихо се прозя. После бавно но величествено се измъкна от леглото на момичето. С ловък и тих скок се качи на перваза и загледа луната. За миг се обърна да огледа стаята, но София дълбоко спеше. Тогава спокойно черния котарак се превърна в нещо като черен дим и премина през цепнатините на прозореца. Излязъл вече навън Мърмял се понесе като черен призрак в нощното небе. От всякъде хвърчаха котки и всички се рееха към луната. Когато стигнеха там, плавно се приземяваха на пухена платформа. Там Мърмял застана след пристигналите преди него котки и зачака да стигне до вътрешността. Импровизираната опашка се движеше сравнително бързо. Когато стигна до вътрешността на зданието пред него имаше монитор и букса с формата на котешка лапа. Котаракът Мърмял постави лапата си в буксата и всичко, което бе чул или прежурял днес се прехвърли в компютъра на зданието. Когато приключи Мърмял се понесе обратно към вкъщи.

Без да бъде усетен се намърда в краката на София, облиза цялата мръсотия която бе събрал по себе си от лунната повърхност и се унесе в сладък сън.

 

Два дни по-късно по местното радио съобщиха за аферата на директорката на местното училище и кмета на града. За скандала се говореше в градчето повече от месец...

Костадин Койчев-Kovak

20.10.2023г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Костадин Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви и на двамата
  • Аз отдавна ги подозирам тези косматковци че работят като 'стукачи', ама след това съм сигурен 😶 Ами - професионално подмазвачи - дойде при тебе и мрън - мрън - мърр ... казваш му всичко, а после се прави, че не те познава и зачезва някъде - това 'някъде' вече ми е ясно къде 🤨 Всъщност като ги погалиш, те по навик започват да ковладят съседите със своето мъррр, ама като не сме се научили на котешки ... 😎
  • Усмихна ме. Така моят мъж казва за Мишо:
    "Този котак майка ти го е инструктирала да ме шпионира. Все по петите ми върви."

Выбор редактора

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...