Нощта на сивите - 4.
Произведение от няколко части към първа част
7.
- Здрасти...
- А, Михо...Кажи, братовчед...
- Бате, търсех те преди малко...
- Каза ми комшията...
- Тоя май е мутра?
- А, ти себе си да видиш в огледалото...
- Бате, не се шегувай...
- Казвай, че време нямам, отивам да работя...
- Бате, дай някой лев, щото...
- Михо, ама чакай барем да изкарам нещо...Хубаво, хубаво – не хленчи...Мъж си, бе!
- Бате, оная пак ме би...
- Ми ще те бие – като стоиш при нея...Мойта като се намръщи – и аз бягам...
- Бате, ти се смееш, ама не мога без нея...
- Тя пак ли...Извинявай, ама...
- Пак...Ходи при оня, връща се след няколко дни, все пари ми иска...
- Добре, бе човеко Божи, деца нямате. Нищо не те връзва за колана й...Защо още стоиш?
- Бате...Обичам я, бе бате...Ти не знаеш какво е това любов...
- Де да знам...
- Обичам я...Да ходи, ама да се връща...И барем малко да ме обича...
- Колко ти трябват?
- Бате, свещ ще ти паля...
- Остави тая, кажи колко ти трябват!
- Петдесет лева, бате...И ги връщам...Спешно ги връщам...
- Михо, Михо, дано не остана на твоето връщане да чакам...
8.
Светлото време тази вечер май ще е до късни часове. Пълнолуние, без облаци...
Палнах и аз колата. Рекох най-напред да видя какво прави партньора.
На Митето му викам „партньор”, макар да кара моя кола под наем. Някак си...Абе, нали ви казах, че съм си остатъчно глупав – от времето, когато като романтичен ученик бях решил да изучавам човека и обществото, та записах философия...
Обадих се по радиото, каза ми, че е пред театъра.
Там е наша стоянка – да, де, общинска е, но си имаме свое делене. И избягваме да спираме на чужди стоянки.
На нашите се събираме от една или две фирми, познаваме се, помагаме си...Е, няма да откажа на колега от друга фирма инструменти за бърз ремонт, ако го видя на пътя, но за предпочитане е да избягваме прекалено общуване.
Нали ви казах – професионализъм...А понякога се сбиваме. Така – дребни схватки, като кучета за надмощие. Да си пазим алфа мъжкарството…
Стават такива работи...
Митето таман беше се отбил след добър курс. Не само далечен – чак в крайните квартали, ами и хубав бакшиш му дали. То това ми го каза насаме. Колеги, колеги – ама някои неща са си лична работа. Пък нали ви казвам, бяхме нещо като приятели. Макар с близки хора бизнес да не се прави...
Но какъв бизнес е нашето...
Шест часа...
Часът пик е в разгара си.
Излизат чиновници от работа и немалко от тях бързат да дома си. Кой ще ходи после някъде, кой ще води жена си на село, кой какво...Имаше поръчки...
Така е в петъка. Натоварено време.
Чух секретарката да пита за кола, която да отиде до близкото село. Абе, не съм по тия пътувания, но...
Обадих се, че тръгвам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
