Пленница 1

Предисловие

          Този страшен фантастичен текст е събиран мейл по мейл между две живи откачалки , Адам и Ева, и е плод на скука и някакви свои вътрешни секретни фантазии на двамата пощурели писачи на страхотии. Срещнали се в някакъв форум, турили си аватари съответно  Jonn  и Mia и от приказка на приказка се надушили и решили да се плашат еротично, като започнали да си пишат отворен разказ. Естествено те не участвали лично ... поради ред физически причини , затова подръчквали и направлявали своите литературни герои Ivan и  Lia. И така – ако Адам го сърбяло нещо, пренасял сърбежа на своя подчинен Jonn, който от своя страна пишел сценарии за Ivan. От своя страна Ева правела същото с Mia и Lia. И тъй, като тези шестимката искали да се скандализират до пределна консентна степен, без чужди хорски очи и наставления си пишели мейли.  Чудото било, че докато бедните  Ivan и  Lia чудесно играели този свой театър в мрежата, се получавала неочаквана обратна връзка, рефлектирала директно върху създателите си, те от своя страна първоначално така убивали скуката си, после четяли книжки и летература, гледали филми, после се появявал ищак да се пробва на живо ... всъщност точно този обратен ефект не е много ясен, защото те никога не се срещнали в реалността и нямало как да забележат физическите белези върху тях от тази нет – на вакханалия.

          Поради ред причини тук са слепени различни текстови фантазии от двамата автори, в които вероятно все пак читателят ще се ориентира. Но читателят да не разчита много на някаква завършена история, защото текстът е по – скоро еротична импресия, използвайки нетривиални неща и действия, както така правят импресионистите. Ако те използват черен цвят, това не значи че има трагични моменти ... просто черният цвят е нужен да подсили ярките цветове на палитрата.

Започваме

Lia       Намирам се в Ню Орлианс по време на карнавала.Днес е блажен вторник последния ден на карнавала,вървя по улицата облечена в стил 18 век -пола с кринолин и корсет,отдолу нямам нищо ,само чорапите с жартиери и обувките,сложила съм черно домино на лицето си.Във въздуха се носи смесен аромат на магнолии и на подправките от Вуду магазините,тълпата ме притиска от всички страни ,аз вървя и се оглеждам имам среща с точно определен човек,но не мога да го видя,имам чувството че всеки момент тълпата ще ме стъпче,тръгвам по тротоара в близост до тъмните дворове на къщите от стария квартал,вървя като на забавен каданс,едвам си пробивам път,тялото ми е горещо,чувствам струйките пот които се стичат по улея на гръбнака,усещам собствения си мускусен мирис примесен с миризмата на любимия ми парфюм......Минавам покрай тъмен двор ,изведнъж от отворената врата се протяга ръка,която ме сграбчва и ме повлича към вътрешността на двора,мъча се да извикам,но в следващия момент една ръка запушва грубо усните ми едвам мога да си поема дъх,почти губя съзнание от спирането на дишането ми,мъча се да се откопча от похитителя ми но той ме превъзхожда като физика и сила усещам леко замайване, похитителят е сложил къпа на лицето ми от която се носи мирис на ветриверт, усещам как съзнанието ми потъва някъде далеч...............събуждам се и се оглеждам, лежа на френско легло с балдахин,ръцете ми са завързани с копринени шалове към колоните на леглото,краката ми също, страхът започва да ме превзема с пълна сила, мъча се да се отвържа, но не мога макар и хлабаво завързаните шалове все повече се пристягат около китките и глезените, осъзнавам, че колкото повече се мъча да се освободя, толкова повече влошавам положенито си, усещам как едновременно се потя и настръхвам при мисълта от еизвестността...

          Вратата се отваря в стаятя влиза мъж облечен с тесен черен паталон и бяла риза ,на лицето му има домино, не мога да различа нищо, страхът ме обзема с нова сила, започвам да треперя неистово, той се приближава до леглото, виждам че в ръката си държи кама, помислям че това е последната ми минута живот на тази земя, започвам да го умолявам , той мълчи, не чувам гласа му, ръката му издърпва доминото ми така, че да не мога да виждам, продължавам да се моля, усещам как той прекарва един шал, не мога вече дори и да се моля, само някакви нечленоразделни звуци излизат от запушената ми уста, не виждам, не мога да говоря, усещам само мириса му и чувам стъпките му около леглото, усещам как ножа започва да реже връзките на корсета, острието му се допира до горещата ми влажна кожа и ме кара да изтръпвам още повече. Студеното острие се движи бавно нагоре и разрязва връзките на корсета, усещам как гърдите ми се освобождават от стегнатия корсет, усещам полъх и звук на разкъсан плат, полата ми е захрвълена, представям си как съм изложена на погледа му останала само по чорапи с ръце и крака вързани за стълбовете на леглото, усещам влажния му език да се стрелва от жартиера нагоре към горещата ми същност последван от ръката му в кожена ръкавица, той ме разтваря и впива горещите си устни в мен, а пръстите на ръката му бавно навлизат в моята същност ...

Ivan        Помниш ли Mardy Gra в Ню Орлианс по време на карнавала ... докато те разпоаковах от ужасната ти втора кожа - сместа от дантели, сатен, желязо, стегнали до пръсване това младо и непознато живо тяло ... от тези чорапи опънати до скъсване и като по чудо придуржани от розовите лентички на жартиерите ... реших съдбата ти ... ще заемеш полагащото ти се място в тази къща - по скоро мястото на домашния дух, комуто е отредено да пази и закриля тази обител, без да напуска пределите й ... знаеш ли какво те очаква? Страх ли те е ? Какво ли ще е то ... просто ще те оставя да се погърчиш и сама да се терзаеш за бъдещата ти участ .. Няма да кажа – вързал съм те и в момента ти се вариш в собствената си мисъл ... така ти се полага ... ти се появи изневиделица, сама се изпречи в моя живот ... какво очакваш - да те изпусна ли - не щастието се лови с ръце и се завързва здраво, ти сама ми тикна въжето в ръцете .. скоро няма да те освободя от него ... и въобще не си въобразявай, че някога това ще стане .. за в бъдеще съм ти приготвил малка изненада – но това после, за сега имаш само правото да се опитваш да мърдаш омотана в тези въжета ... но всичко е премерено - оставил съм ти съвсем малко свобода, която се измерва в сантиметри ...

Mia        Държа камата с изтръпнала ръка и леко натискам острието – кожата побледнява леко и наоколо се разпростират вълни които се събират в ръцете ти с неумолимото желание да се откъснат от прегръдката на шаловете, гърдите ти се повдигат учестено и викът напира в устните ти ... отворен разказ ...  тук няма думи, има само една тясна червеникава диря … продължавам надолу към сатенената кожа и смътно се ужасявам, че няма да можеш да я срежеш с тази тъпа кама, която е предназначена предимно за пробождане ... търся нещо по-крехко като връзките ... и тук ужасът ми става истински – твоят герой се е ухитрил да нахлупи по- ниско доминото за да не гледаш как той с лекота ги прерязва ... ,'''студеното острие се движи бавно нагоре и разрязва връзките на корсета, усещам как гърдите ми се освобождават от стегнатия корсет, усещам полъх и звук на разкъсан плат, полата ми е захверлена''' ... и тук ми прещраква – такъв корсет, на който връзките са отпред е носила прабаба ми, защоте е бил ежедневната евтинийка за съсловието им, а мен не ме кефи ... тъй че май трябва да започнеме отново.........

Ivan          Държа камата с изтръпнала ръка и леко натискам острието – кожата побледнява леко и наоколо се разпростират вълни които се събират ... не ти се е разминало още, това, което ми се нрави ще е от финна материя – шалове, сатен , дантели, и още шалове докато дойдем до превъзпитанието и тези шалове ще са само във въображението ти и силата си ще я използваш само за да преодолееш инстинктивните си пориви да използваш свободно ръцете и краката си, всред обществото в същност ще е нужно само контролът над няколко чувствителни местенца по тялото ти да ти напомнят за …

Адам          Ръката ми държи камата ... и в този момент настъпва какафонията ... шестимата свидетели и участници започват да луда гоненица из отворения разказ. Давай ... неееее .. хм ... е,айде де ... Mia се е свила на кълбо, гледа безучастно и си мърмори, че толкова време те е сдържала по канона на добрите хора, че е време да ти отпусне юздите и да ти даде възможност да се налудееш ... Lia е легнала по гръб, трие с опакото на ръцете си очички и рита с крачета във въздуха – 'Искаааам тортаааа, с черешки и шоколадова глазура ...', тялото й се е напрегнало в яростно очакване срещу безкомпромисния допир на острието и дава безпомощни сигнали към крайниците – 'Борете си дявол да го вземе, тъкмо сега ми трябвате ...', Jonn гледа хладно отстрани, чуди се на умопомрачението на другите, както и спокойно и внимателно наблюдава собствената си ръка държаща камата - той е длъжен да осигури фурорът да може да продължава колкото се може повече ... че и за после да остане .. Ivan е вперил хищнически поглед върху тази неочаквано отдалата му се възможност да хапе и дращи тази плът, която обикновенно е скрита и недостъпна, не, той няма да реже, само ще си поиграе със издатините и вдлъбнатините така че издатините да станат по – видими и осезаеми, а вдлъбнатините – по-дълбоки а и по-неизследвани ... тялото се чуди защо държи камата, вместо енергията му да се слее с другото и да се впие и да напасва общия стремеж към сливане така, че цялата кожа да почувства чуждата мекота и мирис и топлина и сокове и никоя от съставните му части да не бъде пренебрегната и всичко, което обикновенно стърчи да се влее в това, което обикновенно стои самотно и празно и да се получи поне за миг това двойно спокойствие, което дава на тялото и на душата уравновесеност и спокойствие, че утре ще е пак хубаво, топло и уютно, и започва бесният танц на шесторката, Lia и Ivan са леко възмутени и покрусени от вакханалията на останалите, на моменти се ужасяват от грозните гледки които са по сценария и които трябва да претворят на сцената, а и тия Jonn и Mia, които са се прихласнали един от друг и са извадили на показ всичките си скрити фантазии от многото моменти на случаен поглед и разтупкано сърце при вида на училищната фея с разпилени коси щастливо тичаща, размахвайки чанта във ръка и развети разпилени коси и русокосата секс бомба от апокрифното списание, което може да се разглежда затаявайки дъх с часове и с дни на някое уединено място и всички ти се струват че са излезнали от зандан за монахини докато случайно или нарочно най-после някое от тях ти се усмихне и те лъхне аромата й и ръцете ти пипнат забранените свети места след което се оказва, че това си е най- нормалното и желано място, дори тривиално за почивка от напудрената префънцунена действителност с нейните си правила на добро поведение и нрави ... и вакханалията продължава, телата захвърлят всичко чуждо и обременяващо и дрехи и мечти и остава само имагинерната реалност на двете слети тела които по естествен път намират пътя едно към друго и се допълват страстно в някакви си двадесттина сантиметра, докато Ivan държи с ръцете си колоните на леглото и не позволява на нито един друг сантиметър да се докосва да другото тяло, наблюдавайки камата, която ритмично подскача върху гърдите и острият й връх на тъласъци се приближава до едното зърно, което е щръкнало от ужас и възбуда и което Ivan замисля да дари на Jonn и за да не се крие повече, а и за да знае, че вече принадлежи безпределно някому ще бъде извадено постоянно на показ и подпирано отзад от златна халка която ще служи и за много други цели и Mia ще бъде най-после щастлива, че някой друг е взел решението, което тялото й и онази – Lia постоянно мърморят за целесъобразност хигиена и съхраняване до мумифицираната възраст и Ivan знае, че тялото му ще бъде щастливо винаги да напипва тези пъпки старателно скрити откакто са го отбили , а също знае, че и тялото ти го желае, напук на Lia, а то също желае и да ме почувства със цялата си кожа, но единствено шаловете са стиснали в прегръдките ръцете и краката ти и те карат да полудееш от възмущение и гняв от тази явна несправедливост и това те прави още по-гореща и устата ти изпуска въздишка от дълбините си при осъзнаването, че тялото не ти принадлежи – не принадлежи и на Lia , не принадлежи и на Mia и онзи нарочно те дразни до крайно истощение с това, че в този момент ти не си себе си и вие трите сте безпомощни да направите нищо в своя защита освен да се отдадете на моментните усещания , че ръцете и краката се здраво завързани и не могат да ви помогнат , и Lia се е спотаила някъде ужасена от нейната пасивност, довела до такова бедствено положение, а Mia я виждам да излиза на вцепенението си, като сигурен белег за това е движението на зърната на гърдите ти; и Lia се е спотаява в тях и като последен шанс със сетни усилия се мъчи да ги направи такива, че да заместят ръцете ти и те се мъчат със всички сили – вдървени и щръкнали и единственото което постигат е да подлудяват Jonn и да дращят по ръцете му .... решението е взето – ти ще си играчката на Jonn, той ще е възпитателят на Mia , а Lia е единствената потърпевшa и ще трябва да се помири в тъжното ежедневие заключена в заключеното тяло, което е заключено на заключената верига, която е заключена за тавана на заключената стая в един единствен заключен свят от няколко квадратни метра и няколко минути вихрена почивка в сънното и еднообразно заключено ежедневие, докато някой не разбие всички тези ключалки и катинари и не те занесе в един друг свят, в който също се оказваш заключена , а този свят е незнайно какъв и това, което можеш наистина да направиш е да се заключиш във вярата, че това заключено ежедневие е най – доброто което някога човек има щастието да притежава .......

Щрак .... щрак ... щрак ... виси си там на веригата – ще дойда когато реша ...

Ева       Страхотно се забавлявах, когато прочетох този сюрреалистичен разказ на личностите в нас, всъщност и самото ми име е двойно и се получава някакво раздвоение от самото начало - дали съм милостива, дали съм цветна - не знам като един общ облик съм леко свита и не напориста, всъщност това може би идва от желанието ми да съм робиня - дълбоко закодирано в мен и може би чак сега осъзнато, а всъщност била съм проектирана за Мария или Mia - но са ме изпреварили с няколко месеца … направо маскарад от имена, дали ще успееш да вмъкнеш в тази главоблъсканица в Гра и останалите ми имена

         Настъпи мълчание. Интернетаджиите се сетиха, че даже не са вечеряли и си прибраха флопитата. Ivan и Lia, Jonn и Mia и Адам и Ева пък решиха, че моментът е подходящ да потънат в собственото си съзнание и да разровят това, коети винаги е било подтискано ...но Сънчо си знаеше работата и нареди:

... а през това време Mia да се появи в изповедалнята на Gra! Jonn също! ...

... Адам и Ева да си мият зъбките и ... по креватите, че утре е работен ден ...

... Ivan и  Lia да спуснат завесата и са свободни до среднощ...

Следва