Пленница 2 Прелюдия

Ivan    ... ръцете ми държаха шалове, от ония тънки и ефирни на пръв поглед, които приличат на змия, пълзяща по пясъците на Сахара ... Ноздрите ти потръпваха и вдишваха въздуха изпълнен с напрегната непредвидимост и тишина ... в сумрака на стаята зениците ти бяха разширени, финните мускулчета на лицето ти бяха изопнати до краен предел...в очакване. Тялото ти беше гладко, с бледа кожа, настръхнала .. . без никакви косъмчета. Приближих към тебе, бавно като хищник ... не откъсвах очи от твоите. Впити зеници едни в други, сила, мощ и слабост в едно ... Започвам да късам и да хвърлям ненужните останали дрешки по тебе. Ти стоиш неподвижна ... наблюдавам, как мускулчетата ти играят под напора на бушуващите чувства - инстинкта да побегнеш и сковаващото вцепенение. Ти сама протягаш своите китки, нежни, тънки, финни ... аз завъртвам бавно твоето тяло, с гръб към мене и сключвам ръцете ти отзад на гърба и ... така раменете ти се изпъват в напрегнатост. Ловките ми пръсти обримчват китките в железен и стегнат клуп.  Връзките парят нежната ти кожа... аз омотавам останалата им част около кръста ти, пристягам го. Шията ти се изпъва силно, напрегната до предела си и чертае съвършена линия ... езикът ми се хлъзга, мокър, влажен по врата ти, от твоите устни се проронва стон ... едва, едва ... Дланите ми обгръщат заоблеността на твоите рамене и с лек натиск, те принуждавам да се смъкнеш надолу, надолу към пода. Ти коленичиш ... слаба, беззащитна, уязвима ... коленете ти се разтварят в пътя си към пода, вътрешната страна на твоите бедра са влажни от възбуда, соковете ти оставят едва забележима следа по хладната повърхност на пода. Сгърчвам твоето тяло в поклон и езикът ми докосва влажната следа ... след това устните ми се впиват в твоите ... Разкопчавам панталона си ... Твоята глава следва ритъма на ръката ми, която води и заповядва …

          Бавен ритъм, плъзгащ се като мед стичащ се от лъжичка, протяжен, хипнотичен ... отдръпвам се, събличам се напълно. Разпилявам по гладката повърхност на пода пуканки ... бели, мънички, грапави, островърхи снежинки ... сякаш са кръгчета памук, ала боцкат ... красива гледка ... Прихващам твоето тяло и деликатно го полагам върху белия килим ... в гърба ти и се впиват боцкащите връхчета. Ти стенеш в сладостна болка. Разтварям краката ти, широко, безсрамно, разчеквам ги дори ... Пръстите ми ... първо средния нахлува в теб, после два, после три ... колкото е възможно ...зъбите ми хапят зърното на гърдата ти. ‘Оххххх....’ изстенваш ти!’ Пръстите ми продължават да ровят и да търсят онази чудодейна точка ... достигам я и ти започваш да се гърчиш в екстаз ... след което прониквам в тебе от раз, без увертюра! Диво, бясно, неандерталско ... Ти се сгърчваш под тежеста на моето тяло, а острите бели иглички се впиват в розовата кожа на гърба ти, ханша ... Гърчиш се под мене в агония от болка и страст. Опитвам вкуса на устните ти ... рамената ти ... на зърната на гърдите ...... Покривам очите ти с парчета от твоите дрехи ... ти се опитваш да погледнеш през тях, след което устните ти започват да ме търсят ... безуспешно.. ти се мяташ и тялото ти иска да избяга ... отдръпвам се съвсем – фалос + вагина – това е единственната точка в която оставям да сме свързани ... лишавам те от своята тежест ... от милувките по кожата ти ... концентрирам целия твой свят в тази точка. Ти се опитваш да се повдигнеш и да ме усетиш с кожата си ... не, не ти доставям това удоволствие ... Твоят свят е тук и никъде другаде. Оргазмът ни залива с вълните си ... носиме се в неговия вихър ... вързаните ти ръце безуспешно се опитват да се вкопчат в нещо ... тялото ти се извива и търси опора – напразно – единствената опора която намира са многобройните остри ръбчета на пуканките ... Постепенно вълнението стихва, тялото ти се отпуска морно ... С мъка се изправям и започвам да поправям грешките си. Завързвам хубаво очите ти, след което, докато лежиш немощна и покорна – развързвам шаловете ... гърдите ти са изпъкнали нагоре и се повдигат в учестен ритъм ... напрягаш сетивата си за да уловиш моите движения и се мъчиш да разгадаеш какво те очаква ...

        .. Знаеш ли какво те очаква? ... Ти сама започна и ми тикна въжето в ръцете ... скоро няма да те освободя от него ... и въобще не си въобразявай, че някога това ще стане ... за в бъдеще съм ти приготвил малка изненада – ще поставя халка на твоята женска същност ... и за нея ще закача верижка – не много дебела, но затова пък – ще имаш възможност да се разхождаш из целия апартамент и да я влачиш след себе си – където си поискаш, но не и навън ... няма излизане за тебе ... няма! Ще преоборудвам апартамента – една стая ще има огромно огледало на стената и ще е пълно с всевъзможни твои играчки – въженца, дрешки, шлифери , латексови костюми, детско кътче с балончета и близалки. Другата стая – ще има само възглавнички по пода ... ще избия външната стена, така, че да можеш да се препичаш на слънце. От входната врата ключ ще имам само аз и ако поискаш, ще пускам посетители да ми гледат МОЯТА играчка. Най – страшната стая за тебе ще бъде кухнята и мисли му, ако се провиниш там! Така ще те искам – МОЯТА играчка в обществото, робиня в спалнята ми и слугиня в кухнята. За в бъдеще съм намислил и да монтирам една машинка към верижката ...

        Отвързвам шаловете и махам доминото. Докато очите ти успеят да огледат обстановката, закопчавам на глезена ти кожена гривна, катинарчето на нея е заключено в последната брънка на дълга тънка верижка .

 
       - Мисля да те задържа. Условията за сега – има двадесет врати, някои заключени, някои – не – имаш право да отваряш само по една на ... ден или когато се престрашиш. За сега имаш само една отворена – тук - където можеш да се наспиш и починеш, но знай, че освен легло и душ нямаш нищо друго за сега. Ако не те е страх – на онази масичка има звънче – използвай го само в краен случай.
За сега кротувай .. ще дойда отново когато трябва

Lia           ... и в началото се страхувам, гладувам, къпя се и спя - но трябва да предприема нещо - не мога да остана вечно вързана, страховете се увеличават - най-страшен е самия страх от неизвестното-затова протягам ръка и звънвам на звънеца, очаквам твоето идване и ми е страшно и все пак -да господар си, но си и човек имам нужда да чуя глас - дори и да ми заповядаш, просто имам желание да чуя глас ...

          Още не беше утихнало бодрото звънене на камбанката, когато една от вратите бавно се отвори. През нея с лек звън плахо влезе жена, застина неподвижна както си беше така - със с склонена на ръцете глава в молитвена поза. Не последва нищо .. изнизаха се няколко минути, през които ти се опитваше да я разгледаш. Фееричната й къса дрешка се диплеше и закриваше голяма част от необикновения и тоалет, но по гърба и проблясваха верижки, опасващи торса й като корсет. Краката й се виждаха по-отчетливо – бяха обути в стегнали и финни дълги чорапи, на глезените си носеше гривни. Косата й беше грижливо прибрана , пристегната отвсякъде от сложна плетеница от бляскави верижки, спускащи се на всички страни от скромната й диадема. От страни се полюшвана огромни обеци. Няколко верижки започваха от този сложен накит и се губеха някъде надолу под рокличката й.

          Сърцето ти забива учестено .. вътрешно разяждана от страх и любопитство ти се опитваш да станеш при което веригата на крака ти издрънчава. Жената бавно повдига глава и ти виждаш как в дълбоките й зелени очи бавно безпределното покорство се заменя с яростен гняв. Мускулите й се напрягат, но явно тренировката си оказва въздействието – жената бавно се повдига и започва да те преценява с поглед. И най-странното е, че тя се движи без дори и да се чуе никакъв звук – дори и златното звънче, което ти втрещено гледаш да бляска между краката й е безмълвно. Сега забелязваш, че тя е вързана с верижка – започваща някъде откъм слабините й и губеща се зад вратата. Очите и бляскат гневно и тя прави крачка към тебе. Спира и виждаш как с мъка се сдържа да не скочи върху тебе и да те хване за косите ...

         - Lia се казвам – промълвяваш ти , след като разбираш, че си обречена и сама ...

          Жената се сепва ... гледа ти втренчено още малко време –чуваш я да шепне ... новата .. след което рязко се обръща и придържайки и подръпвайки верижката си с лявата ръка се запътва към една от вратите, отваря я и провира дясната си ръка в тъмнината. Нещо започва монотонно да бръмчи , жената стои права и те наблюдава със зле прикрити дяволски пламъчета в очите. Ти самата усещаш, че става нещо необичайно – жената е скръстила ръцете си отпред и чуваш звънчето й да потрепва и да звъни на пресекулки. През прозрачната й дрешка се долавя бляскането на две златни халки симетрично разположени на гърдите й – около тях в такт с учестеното й дишане под дрешката й се движат висящите синджирчета, които се оказва, че започват от диадемата й и се вият нанякъде надолу, надолу.

..........

Ivan         Отварям вратата към спалнята –празна е .. само шалове и парчета от рокля и корсет напомнят за това, че тук са били моите жени ... едната врата е открехната и през нея се процежда слаба светлина . На пода се вие верижката на Маги – хващам я с ръка и леко я подръпвам ... верижката се движи отначало леко , а после изведнаж се опъва – отпускам я и тръгвам по нея – тя ме води към детската стая, където са играчките й – открехвам внимателно и първо съзирам новото си завоевание, лежащо по гръб на мраморното легло ... а после – Магдалена в позата си на най-дълбоко смирение – седнала върху подгънатите си крака, навела глава над коленете си, ръцете й – сплетени на гърба. Всичко е изпълнила както трябва – свалила си е фееричната дрешка, закачила е верижките си за пода, главната верижка е изпъната пред нея и ме очаква ... гърч преминава през тялото й и започва да диша учестено ... само че аз се запътвам към новата си придобивка – тя лежи отпусната и диша спокойно ... разглеждам я ... браво Магдалена – дори и това си се научила да правиш както трябва ... Доближавам до нея ... колко бях прав, че новата ще избере това, от което най – много се нуждае .. а и предполагах, че от ревност Магдалена ще се вбеси и ще свърши моята работа – ще предаде встъпителния урок на новата ... добре – Lia ще я наричам ...

      - МАГДАЛЕНА ...... тя се изопва до краен предел, стискайки до посиняване ръцете си .. – Добра работа – заслужаваш похвала! ...  за наказание .... -  тя се изопва отново и силно зажумява с очи ... ... освобождавам верижките й от земята , хващам повода й ... -ще ми изтъркаш гърба с език! - ... тя се сепва и в следващия момент се хвърля в кратата ми ....
      - Да господарю .....
      - А за това, че си проявила самодейност .... ще те откача от верижката ти! ...
      - Неееееееее господарю .. само ТОВА не! Обичам си я!

       И тя продължава да стене на пода ... крайно време е за почивка – мисля си докато откачам нейната верижка и я повеждам към басейна ... зад мене весело звъни звънчето й ..

          Седнал съм до тебе на кревата и с удоволствие разглеждам закръглените форми, ритмично вибриращи в такт с дишането ти. Днес съм се облякъл празнично по случай приемането на новият член на къщата – широка бяла риза с връзки отпред, тесен испански панталон до коленете, препасан с огромен червен колан, дълги чорапи и обувки с катарами. Завладян съм от спокойствието което струи във вените ти, мръщиш се в съня си а след това усмивка пробягва по лицето ти. Пухената завивка се е свлекла надолу и едвам закрива краката ти ... само тук – таме се преплитат бледи следи от гнева на Маги.

          - Добре дошла в новия си дом, време е за закуска – казвам и внимателно докосвам едно от зърната на гърдите ти. То моментално реагира. Клепачите ти бавно се повдигат, след което в дъното на очите ти виждам как капчици ужас се сливат една с друга и тялото ти шпотръпва – в гърлото ти напира вик а ръцете ти понечват да сграбчат завивката. Поставям внимателно ръка върху устата ти, докато ти се опитваш да се противопоставиш на кожените гривни и шаловете, свързващи ръцете ти с една от колоните на кревата. ... – Добро утро красавице ... не се бой – вързана си за да не нараниш себе си ... сега ще те освободя – докато свалям гривните ти ме изследваш с очи и виждам как капчиците ужас в очите ти се стопяват и изчезват. Стоим известно време в такава поза, след което решавам, че е безопасно да те оставя сама на себе си ... – Програмата за днес – след закуската посещение на дрешника, първи урок от учебната програма и след това в зависимост от твоята успеваемост – упражнения на чист въздух, в игралната зала или в клетката – говоря бавно като наблюдавам очите ти, ръката ми лежи върху гърдите ти и през кожата си чувствам трепета в твоето тяло ... – Само ... почти бях забравил, но това е закон за всички обитатели на тази къща .. включително и за мене ... ако все още не си почувствала, на слабините си имаш две малки халки – те са временни - докато свикнеш – за тях важи правилото – те са лично мои и нямаш право да ги пипаш! .... а сега – време е наистина да ставаш – звънчето знаеш за какво служи, а Маги няма да ти създава проблеми ...

Lia     Вратата се хлопва зад теби започвам да изучаваш новата си придобивка и обстановката – светът не изглежда толкова черен а и слънцето струи през огромния прозорец - типична спалня в замък. Внимателно ставаш от кревата, очаквайки други изненади – всичко е наред, включително и гривната на крака с верижката водеща някъде навън. Отиваш, сипваш си вода от каната в старовремското легенче, което би трябвало да е мивка, наплискваш лицето си и се заемаш с изучаването на всичко, което е в тебе и всичко, което е около тебе. Най- накрая, гладът започва да те мъчи и така – както си гола насред стаята вземаш звънчето ... чува се приглушеното звънче на Магдалена, след което се появява и тя самата, бутайки количка за сервиране ... тя затваря вратата, след което коленичи смирено и казва:

           – Закуската мадам, трябва да я сервирам в кревата...

           Облечена е със силно втален корсет и бухнала дълга рокля, на главата си носи разкошна перука с дълги къдрици, стигащи до гърдите ... няма нищо, което може да напомня предишното й появяване, освен нейната верижка, която се влачи след нея и я свързва неизвестно с какво. Разбираш, че вече тя не е опасност и и заповядваш да сервира закуската в кревата. Маги прави реверанс в знак, че е разбрала, взема таблата и се насочва към кревата ... когато се връща отново и носи чаеният сервиз от китайски порцелан, ти решаваш да я накажеш за дързостта й и настъпваш веригата й. Маги веднага спира, оставя подноса и коленичва на пода, с наведена глава тихо промълвява – 'Това е право само на господаря!' ... Следва минута напрегнато вцепенение, след което яростта ти се стапя и сторва път на глада - там вече на таблата те чакат страхотни кроасани със .... Маги се е отдалечила до вратата, стои неподвижно и чака заповеди.... След като вече си привършила, тя се раздвижва и казва:

          – Господарят нареди да те заведа в дрешника и да те облека празнично ...

       Двете излизате в коридора и Маги се просяга към рицарските доспехи, стоящи на пост пред вратата – пъхва ръка под шлема му, а с другата натиска една фигурка от щита – чува се някаво ръмжене и дрънкане. Маги откопчава по няколко копчета от двете страни на корсета си, при което предната богато инкрустирана обвивка пада надолу и открива сложна плетеница от ленти, верижки и дантели, стегнали двете и гърди. Маги внимателно хваща медальона, закрепен на халката на лявото й зърно и го приближава до дясната ръкавица на рицаря. Изминава известно време, нужно на Маги да оправи облеклото си, след което зазвучават тържествени фанфари и невидим глашатай тържествено обявява .

          - Направете път на Нейно Превъзходителство Княгиня Магдалена!

          Отгоре се чува слабо ръмжене, при което машинките тръгват на път направлявайки вас двете по дълги коридори и оплетени стълби. Шумът им внезапно стихва и вие се намирате пред огромна врата. Влизате и докато очите ви започват да свикват с мрака, внезапно стотици факли се запалват и осветяват странното помещение – по лявата страна са строени множество скринове и закачалки с блестящи и изискани женски дрехи и аксесоари. Картината се допълва и от няколко манекена, облечени в старомодни дрехи. Дясната страна е заета от странна колекция от метални предмети – корсети от най-различен вид и форма, странни метални конструкции, служещи да се закачат от страни на корсетите и да носят крилата на роклите, верижки, лентички, медальони, гребени, диадеми .... Малко по-нататък се вижда огромна колекция от обувки, а в дъното – шивашко кътче и малка ковачница. Изведнъж нещо отново започва да бръмчи - машинките се спускат от тавана и се скриват в една ниша .. след малко оттам изпълзяват две големи колкото прахосмукачка калинки, мърдайки с мустаци, като издават някакви странни звуци. Маги боязливо ги поглежда и казва - те са много опасни .. внимавай … и мърморейки си по нейно му те завежда в центъра върху червения килим, спира и притихва на място. Маги те оглежда взискателно и пита .. ОТ КЪДЕ ДА ЗАПОЧНЕМ ?... за всеки случай хвърля поглед към монитора над  вратата – там на едър план се виждаш ти, гола и непокътната ...

По логичното продължение на историята следват  ' Пленница 3 Самота' и 'Пленница 4 Самота' (които вероятно вече сте прочели) https://otkrovenia.com/bg/proza/lia-iskashe-da-natrie-nosleto-na-jonn