troia (Катя Иванова)
119 3634
22 мар. 2020 г., 12:37

Ново начало 

  Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
880 2 13
4 мин за четене

 

 

                      „Понякога искаме онова, което искаме, дори да осъзнаваме, че то ще ни убие. Не можем да избягаме от себе си.”

                                 Щиглецът, Дона Тарт

 

 

 

 - Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.

 

Мразеше да го преследват жени, но  често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистериозен.

Момичето  не спря, а ускори крачка. Опитваше да го настигне. Изражението на лицето й беше по детски инатливо.

Би я убил на мига, но за лош късмет му беше съседка. Не искаше неприятности близо до дома си. Току що се беше нанесъл в добре поддържан квартал. Къщите бяха предимно вили и цареше приятно спокойствие. Откъде му се натресе тази глупачка?!

 

 - Снощи си изкарахме страхотно! Не помниш ли? – опита се да го заговори. В тихата и добре осветена улица гласът й проехтя силно. Нощта надвисна над тях със стаено любопитство.

 

„По дяволите, нима иска всички да я чуят?!” – тази мисъл го раздразни още повече.

 

 - Заради една целувка? Голяма работа. Върви си. – отново изсъска. Обърна се, за да забележи ядосаният му вид, но ефектът беше нулев.

 

 - Виж, искам да започна ново начало, а ти си добър...ти ще ми помогнеш.  – настигна го тя. Токчетата й потропваха почти умоляващо.

 

Наистина беше симпатично момиче. Не, не красавица, а  някак невинно-сладка. С нежна кожа, кестеняви коси и лунички по лицето. Имаше белег на лявото рамо от изгаряне. Прощален спомен от последният й приятел. Това му беше споделила предната вечер, когато се сгуши в него. Бяха се засекли в някакъв местен клуб.  После се храни от нея. След това я хипнотизира. А тя си въобразяваше, че е открила невероятния джентълмен. Отново щеше да я нарани!Защо  не си тръгваше?

 

 - Знам, че не те познавам, но чувствам, че си мил човек.  Чувствителен и грижовен.

 

Определението „ човек” го накара да се изсмее вътрешно. Беше вампир и човешкото не го вълнуваше. Отдавна нямаше душа. И като доказателство не издържа. Придърпа я в близката мрачна пресечка. Впи грубо устни в нейните. После с бързината на кобра я захапа. Нощта пропищя от болка и изненада. Двамата потънаха в кървава мъгла. Някъде в съзнанието му промърда предупреждението да не я убива.

Измина време. Една нощ тя се пробуди. Усети, че е сама, но лицето й остана безизразно. Стана от дивана, а от скута й падна малък лист. Прочете го бавно с празен поглед.

 

„Наложи ми се спешно да замина. Прости ми, но предпочитам да съм сам. Научихте на всичко, което трябва да знае едно дете на нощта. Бъди разумна. Предстои ти ново начало и нов живот. До скоро!”.

 

Тя изсумтя с презрение. Протегна се мързеливо. Вече не копнеше за нищо. Най-малко за него. Чувстваше единствено глад, но това скоро щеше да се промени. На устните й цъфна злобна усмивка, а по-късно се сля с нощта...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Катя Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, SMooth! Човек трябва да внимава какво си пожелава и дали цената си заслужава. Всяка промяна малко или много носи рискове. И аз не знам дали й харесва на героинята ми, но така отстрани ми се вижда прецакана. Благодаря ти за прочита. Приятна вечер!
  • Ами понякога дори не е и в осъзнаването, че това нещо ще ни убие, а в самото изживяване на различното. А твоята лирическа определено е искала промяна. Е, намерила си я е, пък дали ще ѝ хареса е друг въпрос
  • Вале, макар и завоалирано винаги разказите ми носят мой житейски опит, а понякога героините и моите недостатъци. Наистина човек не може да избяга от себе си, а и след като се опарим пак вярваме в доброто и мислим, че и другите са като нас.
    Непоправими сме.
  • Аз, Кате, съм го изпитала на собствен гръб, вече спрях да имам безумни желания, но тъй като по природа съм абсолютно доверчива, знам какво е. За мен всичко е чиста монета.
  • Здравей, Вале! Героинята ми е наивна, доверчива и не умее да преценя хората. Такива като нея най-често стават жертви. Както се казва "Човек, което сам си го направи никой друг не може да му го направи". Съгласна съм с теб.
  • Брррр...
    Всъщност винаги съм си мислила, че понякога неистовото ни желание да постигнем нещо на всяка цена често ни води до разочароващи резултати. Житейска истина.
  • Здравей, Краси! Благодаря ти за милите думи. Хубаво е, че сме различни. Така е по-интересно. Поздрави!
  • Кате, не си падам по нито едно изкуство, което създава тези образи, както виждаш дори не пиша за какво става въпрос . Но го прочетох, за да си затвърдя мнението, че ми харесва как ти пишеш- сбито, въздействащо. За това те поздравявам!
  • Рабирам те, Наде. Пише много въздействащо. Има филм по книгата му, но изобщо не ми хареса. Друго е да си го четеш и трепериш. Скоро четох поредицата на Керелин Спаркс, но нейните вампири са по- добрички.
  • Преди n години, чета си аз " Сейлъм`с Лот"...Направо съм там...В един момент мама ме докосва по рамото....Познай, дали не се лепнАх на тавана...
  • Благодаря ви, Силве и Наде! Притеснявах се как ще се възприеме, защото не всеки обича вампирските истории, а аз съм им голям фен. За това е виновен Стивън Кинг и неговата книга "Сейлъмс Лот".
  • Хареса ми, Кате! Обичам вампирски истории.
  • Супер се е получило, вампирясах и аз, докато четях.
Предложения
: ??:??