Ново начало
„Понякога искаме онова, което искаме, дори да осъзнаваме, че то ще ни убие. Не можем да избягаме от себе си.”
Щиглецът, Дона Тарт
- Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.
Мразеше да го преследват жени, но често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистериозен.
Момичето не спря, а ускори крачка. Опитваше да го настигне. Изражението на лицето й беше по детски инатливо.
Би я убил на мига, но за лош късмет му беше съседка. Не искаше неприятности близо до дома си. Току що се беше нанесъл в добре поддържан квартал. Къщите бяха предимно вили и цареше приятно спокойствие. Откъде му се натресе тази глупачка?!
- Снощи си изкарахме страхотно! Не помниш ли? – опита се да го заговори. В тихата и добре осветена улица гласът й проехтя силно. Нощта надвисна над тях със стаено любопитство.
„По дяволите, нима иска всички да я чуят?!” – тази мисъл го раздразни още повече.
- Заради една целувка? Голяма работа. Върви си. – отново изсъска. Обърна се, за да забележи ядосаният му вид, но ефектът беше нулев.
- Виж, искам да започна ново начало, а ти си добър...ти ще ми помогнеш. – настигна го тя. Токчетата й потропваха почти умоляващо.
Наистина беше симпатично момиче. Не, не красавица, а някак невинно-сладка. С нежна кожа, кестеняви коси и лунички по лицето. Имаше белег на лявото рамо от изгаряне. Прощален спомен от последният й приятел. Това му беше споделила предната вечер, когато се сгуши в него. Бяха се засекли в някакъв местен клуб. После се храни от нея. След това я хипнотизира. А тя си въобразяваше, че е открила невероятния джентълмен. Отново щеше да я нарани!Защо не си тръгваше?
- Знам, че не те познавам, но чувствам, че си мил човек. Чувствителен и грижовен.
Определението „ човек” го накара да се изсмее вътрешно. Беше вампир и човешкото не го вълнуваше. Отдавна нямаше душа. И като доказателство не издържа. Придърпа я в близката мрачна пресечка. Впи грубо устни в нейните. После с бързината на кобра я захапа. Нощта пропищя от болка и изненада. Двамата потънаха в кървава мъгла. Някъде в съзнанието му промърда предупреждението да не я убива.
Измина време. Една нощ тя се пробуди. Усети, че е сама, но лицето й остана безизразно. Стана от дивана, а от скута й падна малък лист. Прочете го бавно с празен поглед.
„Наложи ми се спешно да замина. Прости ми, но предпочитам да съм сам. Научихте на всичко, което трябва да знае едно дете на нощта. Бъди разумна. Предстои ти ново начало и нов живот. До скоро!”.
Тя изсумтя с презрение. Протегна се мързеливо. Вече не копнеше за нищо. Най-малко за него. Чувстваше единствено глад, но това скоро щеше да се промени. На устните й цъфна злобна усмивка, а по-късно се сля с нощта...
© Катя Иванова All rights reserved.
Благодаря ти за прочита. Приятна вечер!
