Той беше седнал в любимото си бистро и се наслаждаваше на сутрешното кафе, като от време, на време погледът му се спираше на преминаващите по тротоара хора. Поредната забързана група мунувачи пристигаше от близката автобусна спирка и тогава я видя!!! В края вървеше невероятно красива, млада жена, по-скоро не вървеше, а сякаш се носеше във въздуха. Висока, стройна, с тяло на богиня и безкрайно дълги бедра. Пристъпваше грациозно, като газела, а лекият ветрец си играеше с дългите ѝ до кръста гъсти, черни коси. Изящните гърди леко потрепваха в такт с равномерното потропване на високите ѝ токчета. Той сякаш бе ударен от гръм и застина с вдигната към устата си чашка кафе. Необходими му бяха няколко секунди, за да осъзнае абсурдността на ситуацията. В това време тя премина съвсем близо край неговата маса и той се взря в одухотвореното ѝлице. Беше наистина съвършена! Той беше врял и кипял и при многобройните си пътувания бе имал възможността да се запознае, а и да има връзка с много  жени, но такава красота и изящество, събрани в едно, виждаше за първи път. Не беше се вълнувал така от дълго време. Допи си кафето и се отправи към намиращия се недалеч от кафенето офис. Беше се пенсионирал преди година и понеже бе изключително активен мъж, не можеше да си представи, че ще се затвори вкъщи и ще бездейства. През целия си съзнателен трудов път, той бе заемал редица отговорни постове и се пенсионира като ръководител на многохиляден колектив. Затова съвсем скоро след пенсионирането си регистрира консултантска фирма, която полека-лека бе започнала да се налага на пазара и поне засега не можеше да се оплаче от липса на поръчки. Влизайки в офиса си и виждайки голямата купчина с документи, се замисли дали да не си вземе помощничка, и веднага си представи как на бюрото срещу него седи очарователната жена, която видя само преди около половин час. Тя все още вълнуваше съзнанието му с невероятната си красота и излъчване. Трябваше, непременно трябваше да проучи коя е тази чаровница, с какво се занимава и дали има някой до себе си. Беше твърдо решен да се сдобие с необходимата информация възможно най-скоро. Замисли се как да подходи и на първо време реши да провери дали това е обичайният ѝ маршрут. Това означаваше, че утре сутрин, отново по същото време, ще пие кафе в същото бистро и ще наблюдава внимателно, с надеждата да я срещне, а после, после ще реши какво да предприеме. Въпреки, че имаше някои задачи, които бе планувал за деня, реши, че може да ги отложи, заключи офиса, остави бележка с телефонния си номер в случай, че се появи нещо спешно и излезе да се поразходи, защото не бе в състояние да се съсредоточи в работата си. Мисълта му изцяло бе обсебена от образа на непознатата красавица.

               Улицата го посрещна с обичайния си шум и той пое без посока, все още „прожектирайки си“ нейното преминаване покрай кафенето. Замисли се и осъзна, че спирката на градския транспорт обслужва две линии. Това също бе някаква възможна следа да разбере в кой квартал живее загадъчната за сега жена. Явно тя работеше някъде наблизо и бе логично вечерта, след края на работния ден, отново да премине по същия маршрут и тогава би могъл да разбере в кой автобус се качва и евентуално къде слиза, ако успееше да я проследи. Погледна часовника си и си даде сметка, че неусетно са минали три часа откакто бе напуснал офиса си. Времето буквално бе изтекло без той да разбере как. През цялото време той си мислеше за Нея и многобройните въпроси, които си задаваше бяха свързани единствено и само с откриването на достоверна информация.

               Беше вече обяд и той реши да хапне в някакво заведение, до което случайно се бе озовал, разхождайки се безцелно. Влезе, разгледа менюто и си поръча. Обслужиха го почти незабавно и той се зае с обяда, но мислите му отново изцяло бяха подчинени на Нея. Набързо приключи с храната, плати и реши да се върне в офиса, където реши да изчака края на работния ден и след това да отиде до автобусната спирка, с надеждата, че може би ще успее да я види отново. Около половин час преди предполагаемото от него време, той пристигна на спирката и седна на една близка пейка откъдето можеше спокойно да наблюдава, без при това да привлича нечие внимание. Зачака търпеливо, поглеждайки от време на време часовника си. Стрелките сякаш бяха замрели и на него му се струваше, че времето е спряло. Не след дълго на спирката започнаха да се събират чакащи, сред които той разпозна част от хората, минали заедно с красивата жена покрай кафенето сутринта. Надеждата в него се събуди и той се присъедини към тях. Погледна информационното табло и видя, че след три минути ще мине автобус по една от двете линии, а до следващия, обслужващ втория маршрут, оставаха още петнадесет минути. Той се обърна към пешеходната зона и внимателно се огледа, дали непознатата не се задава отнякъде, но не я забеляза. През това време автобусът пристигна и спирката почти опустя. Останаха само няколко души, които явно чакаха превоз по другата линия. Той въздъхна и отново зачака. Поне засега едната възможност бе отхвърлена, освен ако нещо непредвидено не бе задържало жената на работното ѝ място и тя бе изпуснала автобуса. Времето минаваше и той изпрати и следващия курс, а след това и още два, но от Нея нямаше и следа. Реши да се прибере и утре сутрин да опита късмета си отново, очаквайки я в бистрото.

             Прибра се вкъщи, пусна телевизора и се загледа в новините, но гласът на говорителя не достигаше до слуха му – мислите му бягаха в друга посока, нейното лице се бе запечатало в съзнанието му и не можеше да го прогони, дори и да искаше, а той определено не желаеше това. Единственото, което го вълнуваше, и което бе сигурен, че ще постигне, бе допирът до тази жена. Искаше я, по-скоро желаеше я и тя трябваше да бъде негова. Загаси телевизора, взе някаква книга и реши да почете. Книгите, както и жените винаги са били негова страст. Легна си и отвори книгата, но и това не се получи. Изтощен от натрупаните през деня вълнения, най-накрая заспа.

             Събуди се рано, взе си душ, грижливо се избръсна, избра си костюм, риза и подходяща вратовръзка, облече се и се отправи към кафенето. Седна на същата маса, поръча си кафе и зачака, вперил поглед към пешеходната улица. Не след дълго от спирката се появиха забързани минувачи, сред които разпозна няколко души от вчерашната групичка, но Нея я нямаше... Изчака още два автобуса, но уви. Повтори същото упражнение и вечерта, но пак без резултат. Така се изминаха две седмици, а от красивата дама нямаше и следа, сякаш бе изчезнала вдън земя. Почти се бе отчаял, защото нямаше за какво да се хване. Може би просто е била случаен гост в града и си е отишла. Реши да прекрати безплодното търсене и отново се посвети на работата си.

              Изминаха още два месеца и когато си спомняше за срещата си с красивата непозната, винаги нещо в сърцето му трепваше. Какво го караше да се вълнува толкова? Не беше изпитвал такива чувства от много години – дали пък това не беше любов от пръв поглед, или просто в него се бе пробудил инстинкта на ловец, преследващ трудна плячка? Въпрос, на който в момента той не намираше отговор. Неочаквано телефонът му иззвъня и го стресна. Погледна и на екрана се изписа името на негов стар приятел, с който не се бяха виждали от няколко години. Вдигна и чу познатия глас. След кратка размяна на обичайните за такъв случай любезности, човекът от другия край на слушалката му каза, че е разбрал за консултантската му фирма и би искал да обсъди с него някакъв проблем, предлагайки му да се срещнат, за да го запознае в детайли с въпроса. Разбраха се да се срещнат, да пийнат по едно, както се казва и да поговорят, уточниха мястото и часа и приключиха разговора.

Вечерта, както се бяха уговорили се събраха в едно заведение, избраха си сравнително усамотена маса, за да не ги притесняват другите посетители и си поръчаха салата и аперитив. Отначало заговориха за миналите години на съвместна работа и постепенно стигнаха до обсъждането на възникналия казус, който се оказа доста заплетен и за да изготвят някаква стратегия за разрешаването му трябваше да се проучи доста голям обем информация. Счетоха, че най-удобно ще е това да стане в офиса на приятеля му, така че ако има някакви въпроси, те да се изясняват веднага. Разбраха се да започнат след два дни, в началото на следващата седмица. Вечеряха, разговаряха за миналото, припомниха си някои весели случки и се разделиха.

               Почивните дни преминаха бързо, тъй като на гости бе дошла дъщеря му. В понеделник сутринта, след като я изпрати на автогарата, той се отправи към офиса на своя приятел. Поздравиха се и след кратка размяна на реплики относно преминалия уикенд, двамата се захванаха за работа. Трябваше да се проучи документацията за една сделка, а тя се оказа доста обемиста и по предварителна оценка щеше да отнеме най-малко две седмици упорита работа, а може би и повече. Стана обяд и двамата приятели излязоха, за да хапнат нещо набързо. По време на обяда се заговориха за семействата си, тема, която за него бе малко неприятна, тъй като почти десет години той не живееше със съпругата си, въпреки, че нямаха официален развод. Така се бяха развили отношенията им, че съвместното им съжителство стана невъзможно и оттогава всеки живееше собствен живот, събирайки се само по големите празници – Великден, Коледа и Нова година и то единствено заради дъщеря им. След кратката почивка отново се завърнаха в офиса и продължиха работата си. В ранния следобяд той помоли за едно ободряващо кафе и приятелят му поръча по телефона на някой да донесе две къси кафета с минерална вода. След малко по коридора се дочу отривисто тракане на токчета, вратата се отвори и първо се появи един поднос, а след него и женска ръка, която го държеше... Сякаш небето се стовари отгоре му и той остана като парализиран – това беше напразно издирваната от него тайнствена жена!!! Тя поднесе кафето и водата с усмивка, и с приятен глас пожела да му е сладко. Той беше толкова изненадан, че загуби ума и дума и успя само да кимне леко с глава. Около него всичко се завъртя и той чу едва на третия път приятелят си, който го питаше да не му е прилошало, и смутено измънка, че нещо го е стегнало в гърдите. Всъщност това беше самата истина, сърцето му биеше учестено и като че ли се готвеше да изхвръкне от гърдите му. Набързо се съвзе и каза, че по-добре ще бъде да приключат за деня, и да продължат на другия ден. Сериозно притеснен, приятелят му предложи да го отведе на лекар, но той категорично отказа, както отхвърли и възможността да бъде откаран до дома си. Извини се, стана и напусна офиса. Трябваше да остане сам и да осмисли на спокойствие неочаквания развой на събитията. Прибра се направо вкъщи леко разтреперан и си наля чаша студена вода, която изпи на един дъх. Все още не бе в състояние да мисли трезво, а в същото време душата му ликуваше! Бе я открил! Невъзможното се  случи и той благодари на Бог, въпреки, че не вярваше в него.

               Цяла нощ не можа да мигне и кроеше всевъзможни планове как да се сближи с нея. В крайна сметка реши да се довери на Съдбата, която му бе поднесла на тепсия, така лелеяната среща.

Следва!