StefkaGaleva (Стефка Галева)
92 619
29 дек. 2010 г., 15:23

Новогодишна цигара 

  Проза » Другие
2031 0 15
2 мин за четене

                                                                НОВОГОДИШНА   ЦИГАРА

 

                              01.01.2007 година е. Събуждаме се  много рано, нали и много рано си  легнахме снощи, наспали сме се. По много от телевизиите  все още не е приключила дори новогодишната  програма. Дори не искам да си отворя очите, толкова ми е  черно  пред лицето. Единственото ми  желание  е да запаля цигара. Но нямам. От снощи знам, че имаме само 40 стотинки.  Сто пъти ги броих. Още 5  да имах, щях да си купя  поне 3 цигари, а така само 2 за 30 стотинки. Броя  минутите, поне да стане 8 часа. Навън е мъртва тишина. Той сумти и гледа  телевизия. Уж.  На всичкото  отгоре се прави и на болен. Беше ги оставил тия 40 стотинки  за хляб,  но аз му казах, че поне на Нова година имам право  и аз да си купя нещо  за мен. Става 8ч.  Излизам и започвам да обикалям кафетата. Навсякъде са затворени, адски ми е студено вече, минава вече девет,  ето едно отворено или незатворило  още.

              - Наливни  цигари продавате ли ?

              - Да.

              - Две.

              - ЧНГ

              - Всъщност... да.  –„Не усетих, че е било  Нова  година„ -  си мисля  наум.

Прибирам се вкъщи и паля първата си новогодишна  цигара.

 

 

                                                                02.01.2007 година

                Утрото се  повтаря, наближава обяд.  Нямаме почти нищо  за ядене и трохичка хляб нямаме, и пари нямаме. Гледам  ужасяващо. Щеше ми се целият  свят снощи да беше гръмнал. Три години на Нова година  стоя  съвсем сама вкъщи и без нищо, другите три с него  и пак без нищо. Само първата що-годе приличаше на Новогодишна вечер.  А да, тази НГ  на 31 декември  надвечер ме  разходи  до центъра.  Напълно празният  трамвай и напълно празните  улици  без малко да ме убият.  Душата  ми празна,  джобовете ми празни,  улиците празни,   в квартирата празно -  направо трагедия.

    Минава 10 часа. Той е адски гладен, дума не сме си продумали вече трети ден, на всичкото отгоре и озверялото му  лице  сега. Излиза да търси пари  назаем. Връща се без нищо, само казва, че на стълбището  съседите са си изхвърлили доста хартия, учебници, списания. Да ги вземем и да ги предадем.

    Тръгваме. Той носи голямата  чанта, но и на мен ми тежи това, което нося.  И ми е студено, и ми се реве, и не ми се  живее. Само се моля тоя пункт до пазара  да работи. Разминаваме се с щастливи и весели хора.  Аз ги гледам, като  луда. Баретата ми се е изкривила на една  страна, почти е паднала до носа ми, силният вятър ме блъска назад, тънките ми дънки вкочанясват, краката ми и те. С два чифта плетени  ръкавици съм  -  пръстите ми ледени. Сополите ми протичат,  дори не ги бърша, бързам след него. Работи  пунктът.

Плащат ни  лев и 70 стотинки. Три хляба от евтиния  магазин по  40 стотинки.  И другите  за  три цигари.  Плача или се радвам, или се чудя на кого да благодаря, или ми е адски студено... или  слизат ангелите,  или  не ми се живее, или  чувам?...  Нова Година е!  Паля цигара... или  чувам „Аве, Мария”... Авеее, Мариия... плача.

 

 

                                                                                                                       Стефка   ГАЛЕВА   ГР.Сандански

 

 

 

© Стефка Галева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Направо е сюжет от ония, които Чарли Чаплин превърна в незабравими филми някога...Ти си знаеш, Стефи ()
  • Тъжно.Адски.И въздействащо!
  • За много години! Истина е...за съжаление. Дано на никой друг не се случва. Поздрави и прегръдки!
  • Много силно. Поздрав.
  • надявам се да не ти се е случило това,за6тото много ми стана те6ко на ду6ата
  • Разчувствах се ужасно! Просто сърцето ми се къса! Разказът ти е емоционален, искрен и действа много силно! Живот и здраве! Поздрави!
  • Много истинско и много тъжно! Защото 80% от народа ни преживява тази история съвсем наживо! Слава на Господа, че вече не съм робиня на цигарите - тамяна на сатана!Някога, когато бях негова робиня и той ме шибаши с този камшик - хляб или цигари да си купя....Слава, слава Отцу и Сину и Святому Духу...
  • Много истинско и образно, чак на мен ми стана студено... Спорна и щастлива Нова година!
  • наистина, това е страшно...
    Щастлива и светла Нова Година, Стефи!
    сърдечно те, прегръщам.
  • Страшно е... Това наистина са изпитания! Желая ти плодотворна и щастлива Нова година, Стефи!
  • От четири месеца не пуша. Това беше лесно. Но...Сега всяка НГ ме ужасява! Ивон, Весе, Роси, Николина, Антонио...някак си ми помогнахте! Пожелавам ви: Пари, талант, здраве! Късметлийска и спокойна 2011г.!!! Прегръщам ви
  • ох,много е истинско,поздрави
  • Описала си отчаяния, изпаднал човек, за когото трябва да се грижи държавата, който и последните си стотинки ще даде за цигари, без да мисли, че утре няма да има хляб, който няма останали никакви сили, за да започне отначало, а пропада все повече и повече. Той сякаш е в кома, от която трябва да бъде изведен със специални средства, но в малко държави адекватно извеждат от тази кома, за съжаление...
  • Невероятна си!Тия три цигари и аз ги съпреживях благодарение на талантливото ти перо!С поздрави, Стеф!
Предложения
: ??:??