Новогодишна цигара
НОВОГОДИШНА ЦИГАРА
01.01.2007 година е. Събуждаме се много рано, нали и много рано си легнахме снощи, наспали сме се. По много от телевизиите все още не е приключила дори новогодишната програма. Дори не искам да си отворя очите, толкова ми е черно пред лицето. Единственото ми желание е да запаля цигара. Но нямам. От снощи знам, че имаме само 40 стотинки. Сто пъти ги броих. Още 5 да имах, щях да си купя поне 3 цигари, а така само 2 за 30 стотинки. Броя минутите, поне да стане 8 часа. Навън е мъртва тишина. Той сумти и гледа телевизия. Уж. На всичкото отгоре се прави и на болен. Беше ги оставил тия 40 стотинки за хляб, но аз му казах, че поне на Нова година имам право и аз да си купя нещо за мен. Става 8ч. Излизам и започвам да обикалям кафетата. Навсякъде са затворени, адски ми е студено вече, минава вече девет, ето едно отворено или незатворило още.
- Наливни цигари продавате ли ?
- Да.
- Две.
- ЧНГ
- Всъщност... да. –„Не усетих, че е било Нова година„ - си мисля наум.
Прибирам се вкъщи и паля първата си новогодишна цигара.
02.01.2007 година
Утрото се повтаря, наближава обяд. Нямаме почти нищо за ядене и трохичка хляб нямаме, и пари нямаме. Гледам ужасяващо. Щеше ми се целият свят снощи да беше гръмнал. Три години на Нова година стоя съвсем сама вкъщи и без нищо, другите три с него и пак без нищо. Само първата що-годе приличаше на Новогодишна вечер. А да, тази НГ на 31 декември надвечер ме разходи до центъра. Напълно празният трамвай и напълно празните улици без малко да ме убият. Душата ми празна, джобовете ми празни, улиците празни, в квартирата празно - направо трагедия.
Минава 10 часа. Той е адски гладен, дума не сме си продумали вече трети ден, на всичкото отгоре и озверялото му лице сега. Излиза да търси пари назаем. Връща се без нищо, само казва, че на стълбището съседите са си изхвърлили доста хартия, учебници, списания. Да ги вземем и да ги предадем.
Тръгваме. Той носи голямата чанта, но и на мен ми тежи това, което нося. И ми е студено, и ми се реве, и не ми се живее. Само се моля тоя пункт до пазара да работи. Разминаваме се с щастливи и весели хора. Аз ги гледам, като луда. Баретата ми се е изкривила на една страна, почти е паднала до носа ми, силният вятър ме блъска назад, тънките ми дънки вкочанясват, краката ми и те. С два чифта плетени ръкавици съм - пръстите ми ледени. Сополите ми протичат, дори не ги бърша, бързам след него. Работи пунктът.
Плащат ни лев и 70 стотинки. Три хляба от евтиния магазин по 40 стотинки. И другите за три цигари. Плача или се радвам, или се чудя на кого да благодаря, или ми е адски студено... или слизат ангелите, или не ми се живее, или чувам?... Нова Година е! Паля цигара... или чувам „Аве, Мария”... Авеее, Мариия... плача.
Стефка ГАЛЕВА ГР.Сандански
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Галева Всички права запазени
