- Някой иска ли сладолед? - пита Гар Ван една вечер.
- Аз - каза Ко Та Рак.
- Аз - каза Но Щен Вълк.
- Аз... - чу се като ехо още един глас.
- Какво?! - учуди се Гар Ван. - Колко сладоледа да нося?
- За мен - каза Ко.
- За мен - каза Но.
- За мен... - отново се включи ехото.
- Да нямаме неканени гости? - зачуди се сенчестата.
- Нищо чудно, в тази тъмница - обади се Ко Та Рак. - Защо не свети този фенер?
- Този фенер е със слънчево захранване - започна да му обяснява Но Щен Вълк. - Работи само на слънчева светлина, а на тъмно угасва.
- ?! - опули се котакът.
Гар Ван запали свещ и отново попита:
- Та, кой иска сладолед?
- Аз - каза Ко.
- Аз - каза Но.
- Аз - каза По Ни.
- От къде се взе този кон в дневната ми?! - възкликна тя.
- Розов е - уточни Ко Та Рак. - И е пони, а не кон.
- Не е розово - не се съгласи с него приятелят му. - От светлината изглежда така.
- Какво стана със сладоледа? - попита понито.
- За мен с черешка - не пропусна да каже Ко.