Няколко писма до теб-3
Когато съм с теб времето спира...Слънцето остава безмилостно разполовено от хоризонта, а нежнорозовото залезно небе застива в екстаза на нашата среща... Майската вечер омагьосва с маниакалния цъфтеж на розите -есплозия от аромат и цветове, а аз забравям да дишам, когато ме гледаш с топлите си очи и ми говориш, говориш, говориш... Слушам гласа ти...Попива в мен, като небрежно разлято вино върху чаршафите... Като безсъние, като нощна самота безнадеждно звучи и аз просто се оставям в твоите големи, топли ръце...Напуска ме волята, изоставя ме силата на духа-хипнотизирана от кехлибареното на очите ти, забравям значението и на простите думи, сънувам наяве и мечтая... Мечтая да те докосна... Да заровя пръсти в косата ти... Да погаля устните ти като с розови листенца... Да очертая неуловимата трапчинка на бузата ти, красивите ти ресници... Мечтая за теб, като за кислород под водата...И знам, че ще дойде мигът, в който просто ще докоснеш ръката ми и ще си тръгнеш... Ще потънеш в ароматната пролетна нощ... И аз ще гледам дълго след сладостното ухание на твоето изстиващо присъствие...Душата ми ще се гърчи в предсмъртно мъчение, защото когато си тръгнеш... Когато просто се усмихнеш и си тръгнеш...Сърцето ми спира, нищо че времето отново поема напред... Часовникът отмерва секундите, в които те няма отчайващо бавно... И аз не дишам... Не живея... Няма ме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Георгиева Все права защищены
