maracuja (Мария Георгиева)
29 38
7.02.2018 г., 20:05 ч.

Няколко писма до теб-3 

  Проза » Писма
1111 2 5
1 мин за четене

Когато съм с теб времето спира...Слънцето остава безмилостно разполовено от хоризонта, а нежнорозовото залезно небе застива в екстаза на нашата среща... Майската вечер омагьосва с маниакалния цъфтеж на розите -есплозия от аромат и цветове, а аз забравям да дишам, когато ме гледаш с топлите си очи и ми говориш, говориш, говориш... Слушам гласа ти...Попива в мен, като небрежно разлято вино върху чаршафите... Като безсъние, като нощна самота безнадеждно звучи и аз просто се оставям в твоите големи, топли ръце...Напуска ме волята, изоставя ме силата на духа-хипнотизирана от кехлибареното на очите ти, забравям значението и на простите думи, сънувам наяве и мечтая... Мечтая да те докосна... Да заровя пръсти в косата ти... Да погаля устните ти като с розови листенца... Да очертая неуловимата трапчинка на бузата ти, красивите ти ресници... Мечтая за теб, като за кислород под водата...И знам, че ще дойде мигът, в който просто ще докоснеш ръката ми и ще си тръгнеш... Ще потънеш в ароматната пролетна нощ... И аз ще гледам дълго след сладостното ухание на твоето изстиващо присъствие...Душата ми ще се гърчи в предсмъртно мъчение, защото когато си тръгнеш... Когато просто се усмихнеш и си тръгнеш...Сърцето ми спира, нищо че времето отново поема напред... Часовникът отмерва секундите, в които те няма отчайващо бавно... И аз не дишам... Не живея... Няма ме...

© Мария Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно писмо...
  • Дано получателят на посмата да е много чувствителен и романтичен човек и да е усетил силата им истински... и да е способен на същите чувства.
  • Нищо подобно, даже това буди още повече възхищение у мен. Продължавам да Ви чета с интерес! Когато човек изпитва или е изпитвал такива чувства... примесено с това да пише и да го разказва - става нещо "страшно" (в добрия смисъл). Искрени поздрави от мен и напред!
  • Благодаря ви! С риск да ви разочаровам, ще ви кажа, че това са реални писма-изпратени и прочетени-един вид хроника на една истинска любов. Пишех ги в състояние на транс, едва ли не, въобще не ги мислех-те просто се изливаха от мен във вида, в който ги виждате...
  • Умислят ме такива творби. Идеята за "неизпратените" писма е някак наистина сладка, жива, носеща чиста искреност. Винаги ще ме привличат този тип текстове, идващи от кътовете на душата. Поздравления и по-смело в усещанията и описването им!
Предложения
: ??:??