31 мар. 2018 г., 20:43
Оазисът на маймуните
5 мин за четене
Маймуна съм. От мъжки пол. Живея в оазис. Той е моята Родина. Не е нещо особено, но аз си го обичам. Когато съм далече, страдам, копнея по-скоро да се върна. На това му викат носталгия. Наоколо има и други оазиси. И те не са нещо особено. Бих казал, че... Не, това няма значение. Те не ме интересуват. Не ме вълнуват. Яд ме е само, че онези се правят на по-големи... Откакто имаме родова памет, бих казал – от векове, водим войни помежду си. Пустинята е голяма, необятна! Аз лично никога не съм я обхождал цялата. Знам, че има стотици други оазиси. За тях не знам, но тук, в тази част на пустинята, ние се бием яко. Причината винаги е една и съща – да се докажем. Всеки казва: „Ние сме маймуни и вие сте маймуни, но ние сме по-големи маймуни.” С това, разбира се, другите не са съгласни. „Кой, вие ли? Вие ли сте по-големи... Неее, от нас по-големи маймуни няма!” И започва патакламата. Голяма простотия е това. Избиваме се по най-дивашки начин! Да се чудиш – всяко друго животно можем да опитомим, в ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мильо Велчев Все права защищены
Предложения
-
-
ПОРТРЕТ КАБАКА. Инженер Димош Тулуп, со своим товарищем адвокатом Ляшенко, первыми зашли в пустую кв...
-
МАЗАНКА На опушке дубового крымского леса недалеко от Мазанки, когда-то стояла скрытой ракетная част...
-
Вача идёт Вача идёт устало, может он пять тысяч лет уже ходит, и если вокруг тысячи и миллионы людей...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
